Определение от 25.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5247/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Млъзев срещу Решение № 67 от 5.04.2023 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 709/2022 г., с което е отхвърлен искът му срещу Върховния административен съд за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 665,18 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2023 г. от 11.00 часа. От касационния жалбоподател е постъпило искане съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следния въпрос: Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция? Поставеният въпрос съвпада с този по дело № С-369/23 на СЕС, поради което няма основание да бъде отправено ново преюдициално запитване със същия въпрос, но на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 633, вр. чл. 631 ГПК настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по вече отправеното преюдициално запитване. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 633, вр. чл. 631 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение