Решение № 4890 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, чрез процесуален представител адв. М. Л.-Стефанова, срещу Решение № 2771 от 27.08.2025 г., постановено по адм. дело № 649/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която лечебното заведение е осъдено да заплати на И. Б. Б. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в ТЕЛК при „МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В останалата част, с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди и за неимуществени вреди над уважения размер, решението не е предмет на касационна проверка, доколкото не е обжалвано. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развити са съображения за липса на доказаност на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на незаконосъобразно фактическо бездействие, тъй като според касатора непроизнасянето на ТЕЛК в срок представлява мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, който е подлежал на самостоятелно оспорване, но не е бил обжалван от ищеца. Излага се и довод, че не са доказани твърдените неимуществени вреди, нито пряката причинно-следствена връзка между тях и поведението на органа на медицинската експертиза. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение от 1000 лв. Касаторът сочи още, че забавянето било обусловено от обжалването на първоначалното експертно решение и че ищецът е бил наясно с последиците от това обжалване. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска за неимуществени вреди, както и отмяна на частта относно присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба И. Б. Б., чрез адв. И. Горанова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението е правилно и допустимо, като съдът е установил наличието на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица от ТЕЛК, настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между тях. Поддържа, че възражението за наличие на мълчалив отказ е неоснователно, тъй като спорът е за обезщетение от забавено изпълнение на нормативно установено задължение за освидетелстване и за извършване на необходимите действия по медицинската експертиза. Претендира присъждане на възнаграждение за безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като провери допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК и наведените касационни основания, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е уважил частично предявения от И. Б. Б. иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че ТЕЛК при „МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД е допуснала незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непроизнасяне в тримесечния срок по чл. 32, ал. 3 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ след връщане на преписката от НЕЛК за ново освидетелстване. Съдът е установил, че медицинското досие на ищеца е изпратено на ТЕЛК на 22.11.2023 г., поради което срокът за произнасяне е изтекъл на 22.02.2024 г., а новото експертно решение е постановено едва на 16.12.2024 г. Прието е, че това забавяне е довело до продължителна несигурност, тревожност, напрежение, социално отдръпване и влошаване на психоемоционалното състояние на ищеца, установени чрез събраните свидетелски показания и медицински документи. Първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като е отхвърлил претенцията над този размер до 2000 лв., както и е отхвърлил изцяло иска за имуществени вреди в размер на 335,16 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е основното касационно възражение, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие, а единствено мълчалив отказ, който е следвало предварително да бъде оспорен. Действително производството по медицинска експертиза приключва с издаването на експертно решение, което има характер на индивидуален административен акт. Това обаче не изключва възможността забавата на органа и неизвършването в срок на дължимите действия по освидетелстване да съставляват незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 4 от АПК. В конкретния случай съдът правилно е приел, че противоправността се изразява не само в непостановяване на крайния акт в нормативно определения срок, но и в неизпълнение на дължимите организационни и фактически действия по разглеждане на медицинското досие, преценка на необходимите документи, евентуално изискване на допълнителни изследвания и приключване на процедурата по освидетелстване. Нормата на чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ установява императивен тримесечен срок за освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК. Този срок не е инструктивна възможност, а нормативна гаранция за своевременно упражняване на права от лица със здравословни увреждания, за които експертното решение е предпоставка за достъп до пенсия, финансова подкрепа и други социални права, които са от съществено значение за лицата, които разчитат на тях. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че по делото няма данни от ищеца да са били изисквани допълнителни документи или изследвания, които да обусловят прилагането на чл. 32, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ и съответно нов начален момент на срока. Ето защо срокът е започнал да тече от постъпването на преписката при ТЕЛК на 22.11.2023 г. и е изтекъл на 22.02.2024 г. Постановяването на експертното решение едва на 16.12.2024 г. обективира значително забавяне, което не е оправдано с доказателства за нормативно призната пречка за произнасяне. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че натовареността на ТЕЛК, липсата на достатъчно специалисти или затрудненията в организацията на медицинската експертиза изключват противоправността. Тези обстоятелства могат да обяснят фактическите причини за забавата, но не я правят законосъобразна и не могат да бъдат противопоставени на освидетелстваното лице. Организацията на дейността на експертните комисии, кадровото обезпечаване и вътрешното разпределение на преписките са въпроси от административно-организационен характер. Неблагоприятните последици от тяхната неефективност не следва да се прехвърлят върху лице, чиито права зависят от своевременното приключване на медицинската експертиза. Неоснователно е и възражението, че забавянето било последица от обжалването на първоначалното експертно решение. Обжалването на експертното решение пред НЕЛК е нормативно предвидена възможност и част от административния ред за контрол върху медицинската експертиза. Самото обстоятелство, че първоначалното решение е било отменено и преписката е върната за ново освидетелстване, не освобождава ТЕЛК от задължението да се произнесе в срока, приложим след постъпване на преписката при нея. Ищецът не може да бъде санкциониран с отказ от обезщетение за това, че е участвал в процедура, предвидена от закона, още повече че забавата, за която е ангажирана отговорността, е настъпила след връщането на преписката на ТЕЛК. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на неимуществени вреди и причинна връзка между тях и незаконосъобразното бездействие. От събраните свидетелски показания, преценени при условията на чл. 172 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, се установява, че през релевантния период ищецът е бил видимо притеснен, тревожен, потиснат, отслабнал, ограничил е обичайните си социални контакти и многократно е споделял безпокойството си от липсата на произнасяне на ТЕЛК. Тези показания се подкрепят и от представения медицински документ за амбулаторен преглед, в който са отразени тревожност, дистимно угнетено настроение, мисли за безперспективност и необходимост от медикаментозно лечение. Вредите са конкретно установени, а не презумирани само от факта на забавата. Причинната връзка също е правилно приета за доказана. Продължителното непроизнасяне на ТЕЛК е поставило ищеца в състояние на несигурност относно здравния му статус, правото му на инвалидна пенсия, достъпа му до социална подкрепа и отражението на здравословното му състояние върху трудовата му реализация. Макар част от негативните преживявания да са били свързани и със спирането на пенсията и прекратяването на финансовата подкрепа, тези последици са функционално свързани именно с липсата на актуално експертно решение. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че забавеното произнасяне е съществена и пряка причина за настъпилите неимуществени вреди. Присъденият размер от 1000 лв. е съобразен с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, приложим на основание § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Съдът е отчел продължителността на забавата – близо десет месеца след изтичането на нормативния срок, характера и интензитета на преживените негативни емоции, отражението им върху социалното поведение и психоемоционалното състояние на ищеца, както и обстоятелството, че част от неблагоприятните преживявания са били повлияни и от други съпътстващи фактори. Именно поради това претенцията е уважена частично, а не в пълния предявен размер от 2000 лв. Определеният размер не е завишен и съответства на установените по делото факти. Неоснователно е и искането за отмяна на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. След като искът е уважен частично, ответникът дължи разноски съразмерно с уважената част. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатската помощ е оказана безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. При тези данни са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ. Размерът от 429,74 лв. е определен съобразно фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и частично уважения иск, поради което не се установява основание за неговото изменение. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските за касационното производство: ответникът по касационната жалба претендира присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на адв. И. Горанова следва да се присъди адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, платимо от касатора, в размер, определен съобразно приложимите разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г. и предмета на касационното оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,