Определение № 2987 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 531/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 893 от 25.02.2025 г. по настоящото дело съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно Решение № 3026 от 08.06.2023 г. по в.гр.д.№ 11281/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Б състав. Наред с това касаторът В. И. В. е осъдена да заплати на ответниците по касация разноски за защитата им пред ВКС, както следва: на П. А. У. - 1 300 лв.; на М. Г. Т., Р. К. Т. и Ц. К. М. – общо сумата 600 лв.; на С. Г. Р., Г. Д. М., А. В. В., К. М. М., Р. П. М., А. П. М. - Р., Б. В. К., М. А. М., А. Д. Р., С. К. Г., М. С. Ф., Р. А. Т. и М. А. Т. – общо сумата 2 800 лв.; на Адвокатско дружество „Кишкова“ - сумата 600 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. С молба вх.№ 4714 от 13.03.2025 г. касаторът, представлявана от адвокат В. П. от САК, е заявила искане по реда на чл. 248 ГПК, основано на чл. 78, ал. 5 ГПК. Счита, че с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС на процесуалните представители на ответниците следва да се определят възнаграждения в размер не по-голям от 100 лв., евентуално – в размер на минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ. Преписи от молбата са връчени на насрещните страни. С отговор вх.№ 6608 от 09.04.2025 г. ответниците по касация С. Г. Р., Г. Д. М., А. В. В., К. М. М., Р. П. М., А. П. М. - Р., Б. В. К., М. А. М., А. Д. Р., С. К. Г., М. С. Ф., Р. А. Т., М. А. Т., М. Г. Т., Р. К. Т. и Ц. К. М., чрез адвокат А. М. от САК, възразяват срещу основателността на молбата. След постановяването на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, но преди постановяването на Определение № 893 от 25.02.2025 г., в ДВ е обнародвана Наредба на ВАдвС за възнаграждения за адвокатска работа, с която правната регулация относно адвокатските възнаграждения е поставена в съответствие с европейското право. Поддържат, че тази наредба съставлява приложимо право, при чието съобразяване не е налице основание за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на тях, тъй като хонорарите възлизат на по 215,38 лв. за първите 13 от тях и по 200 лв. за последните трима. Предвид спецификата на казуса, постановените актове от първата и въззивната инстанции, както и обема на предоставената защита като отговор на касационната жалба и изложението към нея, не са съгласни, че случаят не представлява правна сложност. С отговор вх.№ 9472 от 22.05.2025 г. срещу основателността на молбата е постъпило възражение и от Адвокатско дружество „Кишкова“ чрез адвокат И. К. от САК – в качеството на пълномощник на С. В. Г.. Наред с доводите за правната и фактическа сложност на спора, акцентира и на размера на договореното възнаграждение за адвокатската защита на касатора (според страната – за защитата пред СГС), възлизащо на 700 лв., поради което е неясно защо касатора преценява възнаграждение от 600 лв. за защита пред ВКС като прекомерно. Отговор не е постъпил от П. А. У.. Останалите ответници по касация не се явяват страни в производството по чл. 248 ГПК. Искането по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо: депозирано е в срок, от легитимирано лице и доколкото не се касае за присъждане на суми в полза на касаторката, то изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК е неприложимо. По съществото на заявеното искане настоящият състав на ВКС намира следното: Договорите за правна защита и съдействие, представляващи основание за заплащането на сумите, присъдени с определението по чл. 288 ГПК, са сключени съответно на 11.09.2023 г. (с П. А. У.), на 29.08.2023 г. (с М. Г. Т., Р. К. Т. и Ц. К. М.), на 26.09.2023 г. (с останалите доверители на адвокат М.) и на 05.01.2021 г. (със С. В. Г.). Релевантните дати предхождат влизането в сила на настоящата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съобразно измененията, обнародвани с ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г., поради което правилата по настоящата редакция не съставляват приложимо за случая право. Относно сложността на спора съдът намира следното: Като единствен аргумент в тази насока касаторът е изтъкнала обстоятелството, че пред ВКС разглеждането на делото е приключило в закрито заседание. Съставът на ВКС намира, че от значение за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК са повишаващите степента на сложност обстоятелства, че страните са спорили на първо място относно допустимостта на исковете от гледна точка изискването за наличие на правен интерес; двете решаващи инстанции са постановили противоположни правни резултати със свързаната с това несигурност за предвидимостта на изхода от спора; с касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са застъпени становища, налагащи задълбочена проучвателна адвокатска работа за изготвянето на отговори на изложението и жалбата; представените отговори са подробни и аргументирани, с позоваване на относима съдебна практика в подкрепа на становищата за отсъствие на основание за допускане на обжалването и за неоснователност на жалбата; в противовес на изложените е обстоятелството (понижаващо степента на сложност), че е налице относима практика на ВКС, приложена от въззивния съд и предопределила приключването на производството във фазата по селектиране на жалбите. При това положение следва да се приеме, че казусът се характеризира със степен на сложност над минималната към средна. На следващо място съставът на ВКС съобрази, че, съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС, при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г. (в редакцията към м. август – септември 2023 г.), защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда съобразява произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 6 НМРАВ (предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 1 500 лв. за една инстанция ), а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. ВКС намира, че от значение също така е и преценката на страната, позоваваща се на чл. 78, ал. 5 ГПК, за адекватния размер на адвокатското възнаграждение. В случая такава е извършена в производството пред първата инстанция, за защитата в което касаторът (в качеството й на ищец – л. 1 от гр.д.№ 30325/2012 г. на СРС) е заплатила сумата 700 лв. ВКС съобразява също, че с действащият Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат (юрисконсулт), а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване се прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се присъждат адекватни на тези изисквания, достойни по размер адвокатски възнаграждения. Прилагайки горните критерии, ВКС намира, че възнаграждение в размер на 800 лв. за защитата в настоящото касационно производство е съпоставимо с реализираната от процесуалните представители на ответниците по касация защита в производството по чл. 288 ГПК по спор с установената в случая степен на фактическа и правна сложност. Сума под този размер е присъдена за защитата на С. В. Г. и изменение в тази част на определението по чл. 288 ГПК не следва да се постановява. Изменение следва да се допусне в частта, с която на П. А. У. е присъдена сумата 1 300 лв., като се постанови намаляването й до сумата 800 лв. По отношение на останалите ответници по касация размерът на присъденото възнаграждение не следва да бъде намалявано, тъй като разпределено между тях, то не достига приетия от ВКС минимум – на ответниците М. Г. Т., Р. К. Т. и Ц. К. М. са присъдени общо 600 лв., т.е. по 200 лв. на всеки един, а на останалите доверители на адвокат М. са присъдени общо 2 800 лв., т.е. по 215,38 лв. за всеки един от тях. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение