Определение № 3255 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. Н. от гр. Септември против Определение №186 от 09.01.2025 г. по адм. дело №10850/2024 г. на тричленен състав на Шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено без разглеждане искането й за отмяна, на основание чл. 237 и сл. от АПК на влязло в сила Решение №699 от 20.11.2023 г. по касационно наказателно административно дело (канд) №662/2023 г. на Административен съд – Пазарджик и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Поддържа се, че неправилно тричленният състав на ВАС е приел за недопустим извънинстанционният контрол по реда на чл. 237 - чл. 249 АПК по отношение на административнонаказателни дела. Иска се отмяна на обжалваното определение и спиране изпълнението на влязлото в сила решение. Ответната страна – директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по искане на С. Г. Н. от гр. Септември за отмяна на влязлото в сила Решение №699 от 20.11.2023 г. по канд №662/2023 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е оставено в сила Решение №263 от 30.05.2023 г. по анд №13/2023 г. на Районен съд - Пазарджик, на основание чл. 237 във връзка с чл.239, т.1 АПК. Твърди се наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тричленният състав на Върховния административен съд приема, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), поради което същото може да бъде предмет на извънинстанционен съдебен контрол само по реда и при условията на чл. 70 – 73 ЗАНН. С оглед установената специална уредба, общият ред за отмяна по чл. 237 и сл. АПК е приет за неприложим, поради което искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по ЗАНН, като процесуално недопустимо е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, а решенията на районния съд, на основание чл. 63в ЗАНН, подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд по реда на глава ХІІ АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 223 АПК, касационното решение е окончателно. Производството по възобновяване на административнонаказателните производства е уредено в Раздел VIII, чл. 70 – 73 ЗАНН. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗАНН, на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. В ЗАНН са регламентирани сроковете за предявяване на искане за възобновяване на административнонаказателните производства (чл. 71, ал. 1), основанията за възобновяване (чл. 70, ал. 2) и легитимираните да правят такова искане субекти (чл. 72, ал. 1). Видно от изложеното, ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила решения и определения на съда, поради което спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административно-наказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Специалният закон дерогира общия, поради което искането е недопустимо. В случая се касае за предмет на искането, а не за неговата нередовност, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя, тъй като става въпрос за различни процесуалноправни институти, уредени като специални извънинстанционни съдебни производства за контрол и отстраняване чрез отмяната им на неправилни съдебни актове. Следва да се отбележи, че изложените в искането твърдения не реферират към нито едно от основанията за отмяна, а към касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК. Отмяната не е форма за обжалване на съдебния акт, а е извънреден способ, поради това, че се развива след приключване на инстанционното производство пред съд. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на търсената съдебна защита е основание за оставяне без разглеждане на подаденото от С. Г. Н. искане за отмяна по реда чл. 237 във връзка с чл.239, т.1 АПК. Искането за спиране изпълнението на влязлото в сила съдебно решение е недопустимо, тъй като предметът на настоящия спор не е свързан с изпълнително производство. Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила, а искането за спиране изпълнението на съдебното решение, следва да бъде оставено без разглеждане, като процесуално недопустимо и производството прекратено в тази му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия