Определение № 3141 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. М. П., чрез адв. Г. Мерджанов срещу определение № 876 от 23.01.2026г. по адм. дело № 2905/2025г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба П. М. П. против мълчалив отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на администратор на лични данни за произнасяне по заявление 11.09.2025г., подадено от частната жалбоподателка. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. По същество твърденията са, че ответникът е сезиран с искането на единствения посочен електронен адрес на неговата уеб страница. Сочи още, че след отнасяне на спора до съда, ответникът е предоставил информация относно обработването на личните данни на Прошенска, но същата била непълна, поради което не може да се счита за изпълнено задължението по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез процесуалния си представител адв. С. Узунян, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без разглеждане жалба на П. М. П. против мълчалив отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на администратор на лични данни, за произнасяне по заявление 11.09.2025г. за предоставяне на копие от лични данни, които са в процес на обработване /по смисъла на чл.15, §3 от Регламента/ във връзка със сключени договори от Прошенска за потребителски кредит, предоставяне на копия от сключените договори и приложения към тях. Съдът е установил от фактическа страна, че с молба на основание чл.37б от ЗЗЛД, депозирана пред ответната страна на 11.09.2025г. Прошенска е изпратила на ответната страна заявление, с което е поискано предоставяне на информация дали се обработват личните й данни, с каква цел, какви категории са тези данни и кои са получателите или категориите получатели, на които те се разкриват, както да и бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни (договори, всички приложения и анекси към тях, погасителни планове, стандартни европейски формуляри, декларации и др.), информация за извършени плащания (момент на извършване, размер на сумата, както и кой елемент от задължението погасява), които са обработени в периода 11.09.2020 – 11.09.2025 г. Заявлението е било изпратено на електронна поща на – office@itfgroupbg.com 11.09.2025 г. в 13.12 часа. След подаване на жалбата пред АС по делото е представен писмен отговор вх. № 662/13.01.2026г. с приложено писмено становище, съдържащо копие на обработваните лични данни на заявителката П. М. П. във връзка със сключения между страните договор като е приложено копие от сключения договор, анекс и приложение към него, както и погасителен план, както и допълнителна информация по чл. 54 от ЗЗЛД относно целите на обработката:категориите лични данни, за които се отнася, категориите получатели, на които личните данни ще бъдат разкрити, периода на съхранение на личните данни, правото да поиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване обработката на същите и правото да възрази срещу обработването на лични данни, източниците на събиране на данните, като същевременно е уведомил заявителя за адреса на длъжностното лице по защита на данните, на който може да отправи запитването и правото му да възрази срещу обработката на лични данни на посочения от администратора официален адрес за кореспонденция. Ответникът е представил доказателства, че е предоставил канал за комуникация dpo@itfgroupbg.com, както и е определил длъжностно лице по защита на личните данни, които са вписани в публичния регистър на КЗЛД. При тези установявания съдът е направил извод, че дружеството не е било редовно сезирано с надлежно подадено искане по реда на чл.15 ОРЗД във вр. с чл.55 ЗЗЛД, тъй като заявлението не е било подадено посредством предназначените за това комуникационни канали. След като администраторът не е бил надлежно сезиран с искане за достъп до лични данни, то за него не е възникнало задължение за произнасяне в законоустановения срок, респективно непроизнасянето не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, с оглед на което жалбата като подадена срещу мълчалив отказ се явява процесуално недопустима като депозирана срещу акт, неподлежащ на обжалване. На следващо място АС Пловдив установил, че жалбата срещу мълчалив отказ се явява недопустима и на друго основание -ответното дружество се е произнесло по подаденото заявление, с оглед на което към настоящия момент липсва подлежащ на оспорване административен акт. От приложеното към писмения отговор на ответника становище съдът приел, че ответното дружество е предоставило достъп до съхраняваните при него лични данни на заявителя, в качеството му на страна по сключения договор, както и данни относно: целите на обработката на данни, третите страни-получатели на данните, сроковете за съхранение, източниците, от които дружеството събира или е събрало информацията, дали субектът на данни е обект на профилиране и правото на жалба до КЗЛД, данни относно предоставяните съгласия. Същевременно към отговорът са приложени и копия от договорът, ведно с анекса и погасителния план към същия. Направен е извод, че е налице административен акт, постановен по подаденото от жалбоподателя заявление, с което същият изрично е уведомен. Същият акт е положителен за жалбоподателката, доколкото се удовлетворяват исканията и, поради което и за Прошенска не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Настоящият касационен състав намира, че АС Пловдив е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изводите на съда се споделят изцяло. Правилно АС Пловдив е посочил, че задължение за произнасяне, респ. „мълчалив отказ“ по см. на чл. 58 от АПК възниква след като административният орган бъде надлежно сезиран. В случая става въпрос за администратор на лични данни, по отношение на когото е приложим специален закон. Частният жалбоподател е подал заявление чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД във вр. с упражняване на права по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Заявлението следва да е писмено до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В съответствие с данните по делото и приложимата нормативна уредба съдът е достигнал до верен извод, че искането на жалбоподателя не е изпратено, респ. не е пристигнало в информационната система на „Ай Ти Еф Груп“ АД по надлежния ред. При това положение за администратора на лични данни не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на оспорващия и следователно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че към датата на подаване на заявлението не е бил посочен като официален имейл адрес dpo@itfgroupbg.com за обработване на личните данни на интернет страницата на дружеството. Тези обстоятелства са обсъдени в обжалваното определение и съдът аргументирано е приел, че не налагат различни правни изводи относно липсата на надлежно сезиране на администратора на лични данни. От данните по делото се установява още, че администраторът на лични данни „Ай Ти Еф Груп“ АД е определил длъжностно лице по защита на данните, за което е уведомил КЗЛД, като в уведомлението е посочен именно е имейл адрес dpo@itfgroupbg.com. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на т. 54 от Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни — право на достъп, съгласно която администраторът не е задължен да действа по искане, изпратено до случаен или неточен адрес на електронна поща (или пощенски адрес), който не е предоставен пряко от администратора, или до друг комуникационен канал, който очевидно не е предназначен за получаване на искания относно правата на субекта на данните, ако администраторът е предоставил подходящ канал за комуникация, който може да бъде използван от субекта на данните. Споделя се от касационната инстанция и извода на АС Пловдив за липса на правен интерес от оспорването. Със заявление от 11.09.2025г. П. М. П. е искала от „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на администратор на лични данни, да предостави информация дали се обработват нейни лични данни, с каква цел, какви категории са тези данни и какви са получателите или категориите получатели на личните и данни. Със становище по делото са представени на л. 26 – 34 от адм. д. № 2905/2025г. договор за потребителски кредит № 626501 от 26.06.2024г., анекс № 684145 към същия, приложение № 1 към анекс № 684145, погасителен план, както и становище до П. П., в което подробно са описани данните които се обработват и целите за които се обработват. Представените по адм. д. № 2905/2025г. със становище от 23.01.2026г. доказателства /л. 42-48/ не променят крайните изводи на АС Пловдив. Това е така, защото се отнасят за плащания през 2023г. - период, преди сключване на договор за потребителски кредит № 626501 от 26.06.2024г., не са представени доказателства за наличие на друг договор преди цитирания, а според описанието на плащането на л. 48 касае се за пълно погасяване на задължение на Прошенска. Следователно, липсват убедителни доказателства, от които може да се направи извод, че съществуват и други основания, по силата на които „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на администратор на лични данни, да обработва личните данни на П. М. П.. Правилно е определението на Административен съд Пловдив и в частта, в която са възложени разноските по делото в тежест на П. М. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК, ответникът има право на разноски, както при отхвърляне на оспорването така и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си и дал повод за завеждането му. В случая искането на жалбоподателя не е изпратено, респ. не е пристигнало в информационната система на „Ай Ти Еф Груп“ АД по надлежния ред. При това положение за администратора на лични данни не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на оспорващия и следователно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. По тези причини не е налице твърдяното от жалбоподателката оттегляне на мълчалив отказ по смисъла на чл.156, ал.1 АПК, за да се приеме, че ответника е дал повод за завеждане на делото. След като не е дължал произнасяне и не е дал повод за завеждане на делото, ответника има право на разноски по силата на чл.143, ал.3 АПК. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно предявено искане за присъждане на разноски в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в доказан размер от 300 евро, съгласно договор от 13.02.2026г., заплатени в брой., дължими от П. П.. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение