Определение № 896 от 20.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1771/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от „Онтарио БГ“ ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител адвокат Е. Р., за изменение на определение № 88 от 13.01.2025 г. по т.д. № 1771/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските. В молбата се прави искане за изменение на определение № 88 от 13.01.2025 г. по т.д. № 1771/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК и за присъждане на разноски в размер на 4 530 лв., направени за подадения отговор на касационна жалба. Твърди се, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не се е произнесъл по направеното в отговора искане на процесуалния представител на „Онтарио БГ“ ЕООД за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК. Сочи се, че с допълнителна молба към подадения отговор на касационната жалба по делото е бил представен и договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено изцяло и в брой възнаграждение в размер на 4 530 лв. Насрещната страна - ППЗК „С.“, [населено място], надлежно уведомена по реда на чл. 276, ал.1 ГПК, не е взела становище по подадената молба по реда на чл. 248 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. С определение № 88 от 13.01.2025 г. по т.д. № 1771/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 122 от 17.04.2024 г. по в.т.д. № 567/2023 г. на Варненски апелативен съд по подадена касационна жалба от ППЗК „С.“, [населено място]. Насрещната страна - „Онтарио БГ“ ЕООД е подала отговор на касационната жалба, подписан от адвокат Е. Р.. С допълнителна молба с вх. № 20934/03.12.2024 г. към отговора на касационната жалба е приложено заверено копие от пълномощно за адвокат Р., както и от договор за правна защита и съдействие, в който се сочи, че договореното възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство е в размер на 4 530 лв. и е заплатено в брой /л. 81 от настоящото дело/. Според настоящия съдебен състав така представеният документ удостоверява надлежното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение на адвокат Е. Р.. При положение, че по отношение на заплатения размер на адвокатското възнаграждение не е постъпило възражение от противната страна /срв. чл. 78, ал. 5 от ГПК/, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена изцяло. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,