Определение № 4756 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. С. Г. от [населено място], община Гърмен, подадена чрез адв. К. Тагарева от АК- Благоевград, срещу Определение № 291 от 28.01.2026 г., постановено по административно дело № 2494/ 2025 г. по описа на Административен съд- Благоевград (АС Благоевград). Частният жалбоподател твърди неправилност на атакувания съдебен акт. Моли обжалваното определение да бъде отменено. От насрещната страна- Национална агенция за приходите– гр.София, в срока по чл. 232 от АПК по делото не е постъпило писмено възражение на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение АС Благоевград е върнал исковата молба на Ф. С. Г. от [населено място] против Национална агенция за приходите, с която е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер 3491,25 лв., причинени от отмененото на 21.12.2022 г. по съдебен ред Разпореждане № С220001-125-0171295/ 15.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– София, ведно с иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законните лихви, считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението по главницата и е прекратил производството по делото. За да стигне до този правен резултат, административният съд е установил, че от ищеца е подадена искова молба, против Национална агенция за приходите. С нея е предявен иск, с който се претендира право на обезщетяване за претърпени имуществени вреди в размер 3491, 25 лв., причинени от отмененото на 21.12. 2022г. по съдебен ред Разпореждане № С220001-125-0171295/ 15.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– София, ведно с иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законните лихви, считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението по главницата. Адм. съд е намерил разглеждането на исковата молба за недопустимо на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Посочил, че видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, както и в представената по делото уточнителна молба от 21.01.2026 г., ищецът търси по същество възстановяване от страна на НАП на недължимо събраната му сума от 3491,25 лв. в хода на проведено изпълнително производство по реда на ДОПК, която сума е предмет на отмененото по съдебен ред Разпореждане № С220001-125-0171295/ 15.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– София. Адм. съд посочил, че въпросът за правото на възстановяване на недължимо събраните суми по отмененото по съдебен ред Разпореждане № С220001-125-0171295/ 15.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– София, следва да бъде разгледан и уреден единствено в процедурата по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК, който ред се явява специален по см. на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. След анализ на приложимата нормативна уредба посочил, че редът за възстановяване на недължимо платени или събрани суми от органите на НАП е уреден в Раздел I „Прихващане и възстановяване“, глава XVI от ДОПК. Поради тези съображения и на основание чл. 130 от ГПК от адм. съд исковата молба като недопустима била върната и било прекратено производството по делото. Обжалваното съдебно определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Правилен е изводът на АС Благоевград за това, че исковата претенция за възстановяване на предварително заплатената глоба, както и сумите, заплатени по изпълнителното дело са недопустими. Недължимо платената глоба, не подлежи на връщане по реда на ЗОДОВ, а в специалното производство по чл.128- 132 от ДОПК- по реда на възстановяването на недължимо платено публично вземане от органа, в чийто бюджет е постъпил паричния приход. Правилен е решаващият извод на АССГ, че редът за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите суми, по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно който, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Възстановяването на сумата за платена глоба се извършва по реда за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чийто бюджет е постъпил паричният приход- т.е. по реда на особеното производство по чл.128– чл.132 от ДОПК. За претенцията е налице специален ред за претендирането им, който изключва приложението на ЗОДОВ, по смисъла на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ. Административният съд, като е приел, че предявения пред него иск е недопустим и е прекратил съдебното производство, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение