Определение № 9455 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Гласът на природата", ЕИК: 208537794, представлявано от председателя на УС А. Николова, чрез пълномощника адв. Коджабашев, против Определение № 30748/03.08.2026 г., постановено по адм. д. № 9478/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу решение №233/22.06.2026 г. на Министъра на околната среда и водите за допускане на предварително изпълнение на Становище по екологична оценка №2-2/2026 г., с което е съгласуван План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна и връщане на преписката с указания за разглеждане на спора и произнасяне по същество на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните представители гл. юрисконсулт Райкова и гл. юрисконсулт Тодорова, в писмен отговор оспорва частната жалба с доводи за нейната неоснователност и изразява становище за правилност на атакуваното определение, поради което иска същото да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 вр. чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение №233/22.06.2026 г. на Министъра на околната среда и водите, на основание чл. 60, ал. 3 вр. ал. 1 АПК, е допуснато предварително изпълнение на Становище по екологична оценка №2-2/2026 г., с което е съгласуван План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, с възложител директор на Дирекция „Политика по изменение на климата“ в Министерство на околната среда и водите, с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, тъй като от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. С Решение № 476/24.06.2026 г. на Министерския съвет, на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, е приет "План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия". Административният съд е приел, че жалбата на сдружението срещу решението за допуснато предварително изпълнение е процесуално недопустима. Според съда, с жалбата срещу решението за допуснатото предварително изпълнение на становището се цели да се осуети приемането на Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия (Плана), който е приет с решение на МС № 476 от 24.06.2026 г., което е вече юридически факт към датата на подаването на жалбата, която е най-рано на 28.06.2026г. Съдът е счел, че актът, с който се засягат посочените права на оспорващото дружество, е именно решението на Министерския съвет за приемането на Плана. След като оспореното по делото Решение № 233/22.06.2026г. на министъра на околната среда и водите е произвело изцяло своите правни последици към датата на жалбата, искането до съда за отмяната му няма да способства за търсената защита. Съдът намира, че самостоятелното оспорване на разпореждането за предварително изпълнение е недопустимо поради липса на правен интерес и е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК и поради недопустимостта на жалбата е оставил същата без разглеждане, като е прекратил образуваното по нея съдебно производство. Изводите на административния съд за недопустимост на жалбата против разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на административния акт на основанието по чл. 159, т. 4 АПК - липсата на правен интерес, са неправилни. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на министъра на околната следа и водите, на основание чл. 60, ал. 3 вр. с ал. 1 АПК, е допуснато предварителното изпълнение на Становище по екологична оценка №2-2/2026 г., с което, на основание чл. 84 и чл. 88, ал. 1 от ЗООС и чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, е съгласуван Проект на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Независимо дали разпореждането за предварително изпълнение на административния акт е включено в него или е допуснато след постановяването на акта, както е в процесния случай, за него изрично е предвиден самостоятелен съдебен контрол. Според чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения. Съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗООС заинтересуваните лица може да обжалват становището по екологична оценка по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му. В конкретния случай решението на МС, с което е приет Плана, е прието преди да е изтекъл срокът за обжалване на Становище по екологична оценка №2-2/2026 г. на министъра на ОСВ. Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че посоченото становище е обжалвано по съдебен ред. Както посоченото становище, така и решението, с което е допуснато предварителното му изпълнение, подлежат на отделно, самостоятелно обжалване от това на акта, с който се приема плана или програмата, относно които е изготвено становището (ако последният подлежи на обжалване). С оглед гореизложеното, приемането на решението на МС, което в процесния случай е прието преди влизане в сила на становището за екологична оценка, не изключва възможността за обжалване на акта, с който е допуснато предварително изпълнение на становището за съгласуване на Плана, нито само по себе си обосновава извод за липса на правен интерес от обжалването му. Предвид посоченото обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,