Определение № 3409 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1926/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С определение № 469 от 02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 3189/2025 г. на ВКС, І-во г. о., е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на В. Л. В., подадена чрез адв. Д. В., против определение № 3674 от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2070/2024 г. на ВКС, І-во г. о. С последното определение е потвърдено разпореждане № 157 от 12.02.2024 г. по гр. д. № 13/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната касационната жалба вх. № 10259 от 20.11.2023 г., подадена от В. Л. В. против решение № 258/06.07.2023 г. по в. гр. д. № 13/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Прието е, че с обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС № 3674 от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2070/2024 г. на ВКС, І г. о., е изчерпан редът за инстанционен контрол на разпореждането за връщане на касационната жалба. Определенията, с които Върховният касационен съд се произнася по същество по подадени пред него частни жалби по реда на чл.274, ал.2 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на касационната инстанция. Съгласно чл.274, ал.2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определения на ВКС по чл.274, ал.1 ГПК, които са постановени за първи път от ВКС, но не и тези, които са постановени от ВКС по частни жалби срещу определения по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Определението, постановено от състав на ВКС, е преграждащо, когато с него подадена до ВКС молба или жалба е оставена без разглеждане, респ. върната, и производството по делото е прекратено. Определение, с постановяването на което състав на ВКС е упражнил правомощията си да осъществи инстанционен контрол върху акт на въззивния съд по предвидения в ГПК ред, не може да бъде определено като преграждащо. С постановяване на определението по чл.274, ал.2 ГПК производството по осъществяване на институционен контрол на определението на администриращия съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, приключва окончателно. Процесуалният закон не е предвидил възможност за обжалване на този съдебен акт пред друг тричленен състав на ВКС. С настоящата частна жалба се иска преразглеждане на влезлите в сила съдебни актове, поради което същата е процесуално недопустима. Следователно, поради изчерпване на уредената от закона възможност за инстанционен контрол, подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Частна жалба срещу определение № 469 от 02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 3189/2025 г. на ВКС, І-во г. о., е подадена от В. Л. В., чрез адв. Д. В.. В жалбата се сочи, че макар определението да е правилно по формални критерии, то създава положение за страната, за адвоката и за правния мир като „формално правилно, а по същество издевателство /Л.В.И./“. Обжалваният акт бил част от верига свързани правни актове и дори той формално да бил правилен, то в правния мир се оставяли като валидни предходни съдебни актове, които не се основавали нито на правни норми, нито на установени фактически обстоятелства. Изложените в жалбата срещу определение № 3674 от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2070/2024 г. на ВКС, І-во г. о., фактически обстоятелства били подминати напълно, игнорирани като несъществуващи и оставени без коментар, а други били изопачени до степен да бъде неудобно да се четат в определението. Съдът се освободил от задължението да коментира всички изложени в жалбата му съображения, а избрал да коментира само тези, които му били удобни за формулата, която си бил избрал. Останалите или подминал, или изопачил. Изложени са и други оплаквания срещу определение № 3674 от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2070/2024 г. на ВКС, І-во г. о. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение на тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предметът на настоящото частно производство е много тесен – в него се проверява единствено законосъобразността на обжалваното определение № 469 от 02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 3189/2025 г. на ВКС, І-во г. о., за което в самата частна жалба се сочи, че е правилно. Това определение има самостоятелен характер и не може да се разглежда като част от верига на съдебни актове, които могат да бъдат проверявани от ВКС за тяхната законосъобразност и да бъде отменена онази част от „веригата“, която жалбоподателят счита за неправилна, дори когато се касае за влязъл в сила съдебен акт. Няма процесуална възможност в настоящото частно производство сегашният състав на ВКС да контролира правилността на необжалваемо определение на ВКС – определение № 3674 от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2070/2024 г. на ВКС, І-во г. о. Това определение е влязло в сила и е породило своите правни последици. Обжалваното в настоящото производство определение № 469 от 02.02.2026 г. по ч. гр. д. № 3189/2025 г. на ВКС, І-во г. о., е правилно. Частната жалба на В. Л. В. против определение № 3674 от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2070/2024 г. на ВКС, І-во г. о., е недопустима, тъй като е насочена срещу окончателно определение на тричленен състав на ВКС и правилно е била оставена без разглеждане. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,