Определение № 13459 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. М., срещу определение № 15676/29.08.2024г., постановено по адм. дело № 1483/2022 г. на Административен съд- София-град, с което производството по делото е прекратено и частната му жалба е върната, поради недопустимост на същата, като са изложени и допълнителни аргументи за неотстраняване на нередовностите, констатирани от първоинстанционния съд в срок, а именно внасяне на д.т. в размер на 30,00 лева и приподписване на жалбата от адвокат, наред с представяне на пълномощно за надлежното упълномощаване на същия. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага твърдение за лишаването му от достъп до правосъдие и нарушаване на негови основни граждански права поради отказа на първоинстанционния състав да го освободи от държавна такса и разгледа спора по същество, с което според жалбоподателя бил нарушен принципа на равнопоставеност в съдопроизводството. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото с указания за разглеждането му по същество. От ответната страна кмета на Столична община не е постъпило възражение по частната жалба в срока по чл.232 от АПК след връченото на страната уведомление. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с частната жалба и преписката по делото намира жалбата за неоснователна поради следното: С обжалваното определение, съдът е върнал частната жалба на П. М. срещу разпореждане от 23.07.2024 г. постановено по адм.дело № 1483 от 2022 г. по описа на АССГ с аргумент, че частният жалбоподател не е изпълнил в предоставения му 7-дневен срок указанията на съдебния състав, като е пропуснал да отстрани констатираните от съдебния състав нередовности, както и предвид констатираното просрочие на самата жалба, поради депозирането й три дни след изтичане на срока за оспорване на процесното определение, като изрично е посочил, че същото не прегражда хода на делото, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване извън крайния съдебен акт, постановен по същото дело. Определението е правилно. Постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът правилно е отчел, че обжалваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда възможността за защита на жалбоподателя и по-нататъшното развитие на съдебното производство и на основание чл. 215 т.4 от АПК е оставил частната жалба без разглеждане. В чл. 229 АПК е посочено, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. С процесното разпореждане са дадени указания за заплащане на държавна такса за частната жалба и приподписването й от адвокат с надлежнопредставено пълномощно по делото. Същото нито прегражда развитието на делото, нито е посочено в закона, като подлежащо на обжалване. При наличието на тези обстоятелства съдът не е дължал излагането на допълнителни аргументи. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,