Определение № 70 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4671/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Р. И. и А. С. А. срещу определение № 637/07.09.2023 г. по в.ч.т.д. № 298/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело определение № 405/31.05.2023 г. в частта за разноските, присъдени на ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че тъй като двете застрахователни дружества не са ответници по делото (нямат качеството на ответници по делото), няма как да им бъдат присъдени разноски. Ответниците по частната жалба ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД не са подали писмен отговор. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страни по делото срещу определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване и е редовна. С частната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но доколкото настоящото частно производство подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК (съгласно приетото с т.24 от тълк. решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), то законосъобразността на обжалваното определение следва да бъде проверена, без да е необходимо да бъдат обсъждани наведените основания за допускане на касационно обжалване. По основателността на частната жалба: С определение № 405/31.05.2023 г. по в.ч.т.д. № 298/2023 г. В..АС е оставил без уважение частна жалба на П. Р. И. и А. С. А. срещу първоинстанционно определение на Добричкия ОС, с което исковата молба на частните жалбоподатели (П. Р. И. и А. С. А.) срещу ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД е върната на основание чл.130 ГПК и производството срещу тях е прекратено. Тази част от определението не е обжалвана и е влязла в сила. Като последица от потвърдената част от обжалваното първоинстанционно определение с определение № 405/31.05.2023 г. въззивният съд е присъдил на ответниците в частното въззивно производство поисканите и направени от тях разноски: на „Алианц България“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК 600 лева за адвокатско възнаграждение и на „Дженерали застраховане“ АД на основание чл.78, ал.8 ГПК 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите си към обжалваното в настоящото частно производство определение по чл.248 ГПК (№ 637/07.09.2023 г.) въззивният съд е приел за неоснователен довода в молбата по чл.248 ГПК, че разноски в производството не се дължат, тъй като ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД не са били посочени като ответници от ищците, тъй като е приел, че този въпрос вече бил разрешен с влязлата в сила част от определение № 405/31.05.2023г., с което било потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството спрямо тях, за което е изложил мотиви. Въззивният съд е изложил мотиви и за това, че разноските, които е присъдил, са поискани, направени и доказани: От подадените отговори се установява, че са направени искания за присъждане на сторените разноски, а ответното дружество ЗАД „Алианц България“ АД е представило договор за правна защита и съдействие (приложен на л. 182 от т.д. № 142/2022 г. на Добричкия окръжен съд), в който е отразено, че дължимото адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева, е заплатено по банков път, като е представено копие от банковото нареждане (приложено на л. 26 от ч.т.д. № 298/2023 г. на В..АС). С оглед това и предвид дадените с т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС указания, доводът за недоказаност на извършеното от ЗАД „Алианц България“ АД плащане е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно по изложените в него съображения, които намира за законосъобразни и към които може да препрати по реда на чл.278, ал.4 ГПК. Към това може да се добави следното: По ч.гр.д. № 4670/2023 г. на ВКС, IV г.о. настоящият съдебен състав се произнесе по частна жалба на П. Р. И. и А. С. А. срещу определение № 405/31.05.2023 г., като не я допусна до касационно обжалване в една част и я остави без уважение (потвърди определението) в друга обжалвана част. В това свое определение настоящият съдебен състав изложи съображенията си за това, че след като определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което исковата молба срещу ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД е върната на основание чл.130 ГПК и производството срещу тях е прекратено, не е обжалвано и е влязло в сила, неговата законосъобразност не може да бъде разглеждана в настоящото производство. За присъждането на разноски в частното въззивно производство е от значение, че ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД са ответници в това частно производство, че изходът от спорните по него въпроси е в тяхна полза и че те са поискали и са доказали, че са направили разноски по делото. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответниците по частната жалба не са поискали да им бъдат присъдени разноски, не са представили списъци на такива и не са доказали да са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат. Воден от изложеното съдът