Решение № 3389 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2011 г.

Решение № 3389 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Савов, пълномощник на Вероника Георгиева Фурнаджиева, срещу решение № 1184/17.05.2011 г. по адм. дело № 69/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, единадесети състав, с което е отхвърлена жалбата на Вероника Георгиева Фурнаджиева срещу ревизионен акт № 181002436/27.08.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 916/06.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за правилни констатациите на приходния орган, че за ревизираното лице са били налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което данъчната основа на лицето за процесния период (д. п. 2004 г., 2005 г. и 2006 г.) правилно е определена по реда на чл. 122 ДОПК, вр. чл. 18, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.). Данъчната основа е определена в размер на недекларирания доход от жалбоподателя като разлика между доказаните от лицето в хода на ревизията постъпления на парични средства и извършените разходи, след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период по банковите сметки на жалбоподателката са депозирани парични средства, както следва - за 2004 г. 80 000 щ. д., за 2005 г. - 33 514,05 щ. д., за 2006 г. - 104 180.00 щ. д. и 54 050 евро. За тези суми приходният орган и съдът са приели, че представляват средства с неустановен произход, тъй като не са доказани твърденията на жалбоподателката, че тези суми са й дарени и внесени на нейно име по банков път от баща й Георги Фурнаджиев. Независимо, че от доказателствата по делото, включително и от свидетелските показания, е установено, че родителите на жалбоподателката към 1991 г. са притежавали парични средства в чуждестранна валута, придобити в чужбина, съдът е приел, че по никакъв начин не може да се установи, че тези именно средства са внесени по банковите сметки на жалбоподателката след повече от четиринадесет години. Съдът е приел, че липсват каквито и да е писмени доказателства: преводни нареждания, платежни документи и други за внасяне на суми от родителите на жалбоподателката по банковите й сметки. На следващо място съдът не е възприел твърдението на жалбоподателката, че сумите по банковите й сметки са с произход - продажба на недвижими имоти от родителите й през 2002 г., тъй като това твърдение е ново и противоречи на дадените обяснения в хода на ревизията, че средствата са от спестявания на родителите на жалбоподателката от трудови доходи в чужбина. Съдът е приел, че това твърдение противоречи и на свидетелските показания, дадени пред съда от самите свидетели Фурнаджиев и Фурнаджиева. Относно правилността на решението, Върховният административен съд, осмо отделение, намира следното: С касационната жалба за първи път са представени пред касационната инстанция писмени доказателства, относими към правния спор по същество. А именно представени са 3 бр. вносни бележки на "Евробанк" (преименувана в "Пиреосбанк", в която банка са открити въпросните сметки на жалбоподателката), с номера: 442/07.01.2004 г., 443/07.01.2004 г., 445/07.01.2004 г., в които вносни бележки е отбелязано, че в полза на Вероника Георгиева Фурнаджиева, от "вносител" Георги Николов Фурнаджиев е внесена сумата от 20 000 щ. д. (и в трите вносни бележки), а като "основание за внасяне" е посочено "откриване на златен депозит на гражданин за срок от 12 м. ". Представена е и вносна бележка на "Евробанк" с номер 1022/28.01.2005 г., в която е отбелязано, че в полза на Вероника Георгиева Фурнаджиева, от "вносител" Георги Николов Фурнаджиев е внесена сумата от 16 420 щ. д., а като "основание за внасяне", е посочено "безсрочен влог". Представени са и две Декларации по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, съответно от датите 07.01.2004 г. и 28.01.2005 г. Така представените вносни бележки са относими към определените на жалбоподателката данъчни задължения за два от процесните данъчни периода - 2004 г. и 2005 г., конкретно са относими към основния спорен момент по делото - произхода на паричните средства, налични в банкови сметки на жалбоподателката през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и твърденията на последната, че същите са част от спестявания на родителите й, които са внесени в нейна полза по банковите й сметки. Тези доказателства са от съществено значение за спора по същество на делото, който не може да бъде разрешен правилно без тяхното обсъждане. Предвид обстоятелството, че така представените доказателства не могат да бъдат разглеждани за първи път в касационната инстанция, тричленният състав на ВАС възприема, че фактическата обстановка по делото в тази му част е неизяснена, поради което не се произнася по спора по същество. Касателно данъчни периоди 2004 г. и 2005 г. атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на нарушение на процесуалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението в тази му част е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, съгласно която съдът действа като инстанция по същество. При постановяване на съдебното решение съдът не е събрал всички относими към спора доказателства, като не е указал на жалбоподателя да представи конкретни доказателства в подкрепа на своите твърдения, изложени в жалбата. Решението в тази част, както и в частта за разноските следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при което да се извърши преценка на новопредставените с касационната жалба писмени доказателства. Предвид обстоятелството, че по делото не се представени доказателства, опровергаващи изводите в ревизионния акт, потвърдени и от съда, касателно данъчен период 2006 г., решението в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК