Решение № 7858 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена жалба от Директор на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1437/27.03.2026г., постановено по адм. дело № 1279/2025г., на Административен съд – Пазарджик, с което по жалба на „АДС Гомерс“ ЕООД е отменен РА № Р-16001320005247-091-001/26.05.2021г., поправен с РАПРА № П-16001321118881-003-001/09.07.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърден с решение № 450/17.08.2021г., на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчни периоди 01.01.2016г. – 31.07.2020г., е отменено задължение по ЗДДС за довнасяне в размер над 38 640.60лв. до установения размер от 499 652.85лв., ведно с начислените съответни лихви за забава. В касационната жалба същата се прави оплакване, че решението на АС - Пазарджик е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата посочени в т. 4 от същата норма, като РЛ в даденият му срок не е представил необходимата счетоводна отчетност на дружеството за ревизирания период. Съдът неправилно се е позовал на спорните фактури, които са били с оспорена дата и авторство и е приел, че е налице реалност на сделките. Съдът не се е съобразил, че представените фактури са само копия и липсват техните оригинали, както и на факта, че експертизите не са подкрепени със събраните по спора доказателства, а така също и, че липсват безспорни доказателства за плащане по фактурите. В.л. не е посещавало счетоводствата на доставчиците, сочи, че по делото липсват счетоводни записи. Наличието на осчетоводени фактури при РЛ е само индиция, но не и доказване на реалност на извършените доставки. По наведени в жалбата допълнителни доводи се моли за отмяна на оспорената част от съдебното решение на АС – Пазарджик и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния РА в тази му част. Претендират се разноски. Ответникът – „АДС Гомерс“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, по доводи наведени в писмен отговор. Моли за постановяване на решение, с което да се остави в сила съдебния акт на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Представител на Върховна касационна прокуратура не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството е във фаза на втора касация, като с Решение № 10080/21.10.2025г., постановено по адм. дело № 5867/2025г. ВАС е отменил решение № 1792/24.04.2025г., постановено по адм. дело № 608/2022г. на Административен съд – Пазарджик с което е провъзгласен РА № Р-16001320005247-091-001/26.05.2021г., поправен с РАПРА № П-16001321118881-003-001/09.07.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив за нищожен и е върнато делото за ново разглеждане по същество на спора от друг съдебен състав. С оспореното частично решение АС – Пазарджик е отменил процесния РА, в частта, с която за данъчни периоди 01.01.2016г. – 31.07.2020г. е установено задължение по ЗДДС за довнасяне над 38 640.60лв. до 499 652.85лв., и съответните лихви за забава. Решаващия съд е приел, че по отношение РЛ е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като дружеството не е представило изискани първични и вторични счетоводни документи в ревизионното производство. Посочено е, че правото на приспадане на ДК възниква само при кумулативното наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Прието е от съда, че по значителна част от оспорените доставки са представени оригинали на фактурите, заверени опия от издателите им, данни от дневниците за продажби и доказателства за плащане, които опровергават извода на данъчния орган, че РЛ не е доказало реалността на тези сделки и не притежава надлежни данъчни документи. С оглед на горното е достигнато до извода, че РА в отменената му част е материално незаконосъобразен. Решението е неправилно. Установява се, че ревизионното производство по отношение РЛ „АДС Гомерс“ ЕООД е било проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установени обстоятелства по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Именно тези обстоятелства следва да са доказани от страна на данъчния орган за да се позоват на нормата на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, а именно, че фактическите констатации в ревизията по чл. 122 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието е подкрепено с доказателства. В конкретния случай данъчния орган твърди, че при извършване на ревизията РЛ не е представило съответната счетоводна документация, чрез която да се установи основата за облагане с данъци т.е. не са представени първични и вторични счетоводни данни относно реалността на извършени доставки. Установява се още, че РЛ е декларирало в своите отчетни регистри по ЗДДС получени доставки на стоки – череши, сливи, амбалаж и услуги от различни доставчици, като не са представени никакви счетоводни документи, но е приспаднало следващият му се данък и е упражнило правото на ДК по тези фактури. Предвид на горното правилно ревизията е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установените обстоятелства по т. 4 от същата норма. В тежест на РЛ е да опровергае констатациите на данъчния орган, чрез съответните доказателствени средства. В тази връзка при първоначалното разглеждане на спора е назначена ССЕ и допълнителна такава. В експертизата в.л. в табличен вид е посочило кои фактури не са в оригинал, кои липсват и кои са в копие и, че не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, а само по представените от тях по делото доказателства. В.л. дава заключение, че всички фактури са включени в дневниците за покупки на РЛ, както и в табличен вид и посочило по кои фактури са налице плащания. В.л. дава и заключение, че фактурите които са представени в копие или липсващите такива са били надлежно осчетоводени при доставчиците. Така изготвената ССЕ и допълнителна такава обаче не опровергават констатациите на ревизиращия орган. За да е налице, както се посочи по-горе, основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е необходимо счетоводството на дружеството чрез извършените и вписани счетоводни операции да не позволява да се установи основата за данъчно облагане. В конкретния случай данъчния орган сочи че липсата на оригинални издадени фактури находящи се у РЛ сочи на липсата на предпоставки за ползване правото на ДК по получени доставки и оттам наличие на предпоставки за довнасяне на ДДС от страна на РЛ. Тези изводи са били неоснователно отхвърлени от решаващия съд. Както последния е приел, за да са налице предпоставки за ползване право на ДК по издадените фактури следва да са налице кумулативните условия посочени в нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 71, т.1 от ЗДДС, като основното условие е притежаването на първичен счетоводен документ – фактура и то в оригинал, установяваща извършването на стопанска операция. В конкретния случай фактури от доставчиците не са представени в оригинал, ако такива са представени то те са издадени от лица които не са регистрирани по ДДС. При това положение правилно органа по приходите е приел, че липсата на оригинални първични счетоводни документи, води до установяване на основата за облагане по специалния ред предвиден в чл. 122 от ДОПК. Дори да се приеме, че оригиналните фактури могат да бъдат заменени с копие и те са били включени в дневниците за продажби на доставчиците, факт останал недоказана, тъй като в.л. не е извършвало проверка в счетоводствата на доставчиците, както правилно е посочено в касационната жалба липсват достоверни доказателства за извършени плащания по фактурите, тъй като в.л. се базира на счетоводни записвания, които обаче не са приложени към делото. Наличието на осчетоводяване при РЛ не е част от фактическия състав на правото на ползване на ДК, а само индиция за наличие на стоки у доставчиците, които евентуално биха могли да бъдат доставени на РЛ. Именно наличието на доказателства за реалното доставяне на стоката е необходимо условие за реализиране правото на ДК, ведно с притежаване на данъчен документ, издаден в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, като в конкретния случай и двете условия не са изпълнени. С оглед установените факти и обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно с РА са определени данъчни задължения на РЛ, като данъчната основа е определена по специалния ред предвиден в чл. 122 от ДОПК, поради наличието на предпоставките визирани в т. 4 от същата норма. Съобразно така изложеното, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА в обжалваната част, АС – Пазарджик е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, се следват разноски в полза на ответника по касация съобразно окончателно отхвърлената част от жалбата в размер на 450 евро за касационната инстанция, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК (ДВ бр. 17 от 2026г.) вр. чл. 37 от Закона за правната и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сума в размер на 869.20 евро платена .т.за касационното оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,