Определение № 173 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 263 от 20 11 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 289 от 08.12.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 483 от 2010 г. По тази жалба ВКС се е произнесъл с решение № 142 от 21.03.2012 г., с което е отменил решението на Смолянския окръжен съд в допуснатата до касационно обжалване част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. С молба вх.№ 3233 от 26.03.2012 г. жалбоподателят [фирма] е поискал ВКС да допълни решението си, като му присъди разноски за касационното производство. Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /касатор/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК ВКС присъжда разноски, само когато с неговия съдебен акт приключва разглеждането на делото. В останалите случаи, при които въззивното решение се отменя или обезсилва, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл.294, ал.2 от ГПК разноските, включително и тези за касационното производство, се присъждат от въззивния съд в решението, което той ще постанови при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение