Определение № 5693 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4648/2024 г.

Производството е по чл.245, ал.3 ГПК. Образувано е по молба вх. №18955/17.10.2025г., от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за издаване на обратен изпълнителен лист за присъдените срещу молителя суми по невлязлото в сила въззивно решение №4597/31.07.2024г. по в. гр. дело №7407/2023г. на Софийския градски съд, което е било отменено по реда на касационния контрол с постановеното по настоящото дело решение №563/08.10.2025г. Молителят излага, че по издадения на осн. чл. 404, ал.1 ГПК изпълнителен лист, на 05.03.2025г. доброволно платил на Руската Федерация сумата от 13 956 евро, съответстваща на левовата равностойност на присъдените 18 000 лв. – обезщетение по чл. 59 ЗЗД и 9295.56 лв. – законна лихва от 01.10.2020г. до 05.03.2025г. Ответникът по молбата – Руската Федерация, чрез адв. Д. оспорва молбата. На първо място счита, че същата е процесуално недопустима, като подадена пред некомпетентен да се произнесе по нея съдебен орган, а по същество счита същата за неоснователна, тъй като съдържащото се в нея искане противоречи на принципите на международното обичайно право. Излага, че доколкото ответник по молбата е чужда държава, то приложение следва да намери процедурата по признаване и допускане на изпълнението на съответния съдебен акт пред компетентния съд по седалище на ответника. На последно място излага становище за неоснователност на искането за издаване на изпълнителен лист за претендираната законна лихва. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: С молбата за издаване на обратен изпълнителен лист, е представен и изпълнителен лист, издаден на 09.08.2024г. въз основа на решение №4597/31.07.2024г. по в. гр. дело №3825/2021г., с който „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъдено да заплати на Руската федерация сумата от 18 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2020г. до окончателното и изплащане. Молителят представя и SWIFT нотификация по изходящи валутни преводи, от която се установява, че на 05.03.2025г. е наредил по посочена от Руската Федерация банкова сметка сумата от 13 956 евро. С постановеното по настоящото дело решение на касационната инстанция, обжалваното въззивно решение е изцяло отменено, като е отхвърлен искът на Руската федерация, чрез посолството й в Република България за осъждането на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да и заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 18000 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот – сграда за енергопроизводство, за периода 01.10.2017г.–30.09.2020г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2020г. до окончателното плащане. Ответникът по молбата не оспорва, че е получил плащането, но твърди, молбата е недопустима тъй като цели издаване на изпълнителен лист срещу чужда държава, а по същество – и неоснователна. Действително доколкото се касае за издаването на обратен изпълнителен лист, подлежащ на изпълнение срещу чужда държава, то следва да се съобразят специалните правила, произтичащи както от вътрешното право, така и от международните договори, по които Република България е страна. Производството по неговото издаване се развива по реда на чл. 245, ал.3 ГПК, като съдът следва да провери дали са налице формалните предпоставки за неговото издаване, както и дали не са налице пречки. Изпълнението срещу друга държава е ограничено от принципа на държавния имунитет. Това означава, че принудителното изпълнение върху имущество, притежавано от чужда държава на територията на Република България, е допустимо само при определени условия, които обикновено са уредени в международни договори - напр. Конвенцията на организацията на О. нации за юрисдикционните имунитети на държавите и тяхната собственост, в която с посочва, че държавата се ползва с имунитет в качеството й на субект и спрямо имуществото й по отношение на юрисдикцията на съдилищата на друга държава. Независимо от развитите съображения, даващи възможност на Руската федерация да се ползва от юрисдикционния си имунитет, признат ѝ от международните договори, следва да се има предвид и следното: В случая осъдителното въззивно решение е подлежало на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК и изпълнителен лист е издаден от СГС на 09.08.2024г. Липсват обаче данни да е образувано изпълнително производство. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК съдът, който е постановил влязло в сила решение за отхвърляне на иска, след като искът е бил уважен и е било допуснато предварително изпълнение, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получено въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Изпълнителен лист се издава и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Стриктното тълкуване на законовата разпоредба налага извод, че изпълнителен лист в полза длъжника срещу взискателя се издава само за сумите, които са платени в образувано изпълнително производство и са получени от взискателя. Правото на издаване на изпълнителен лист срещу взискателя предоставя защита на длъжника по изпълнението, която се реализира чрез връщане на сумите, които са му били отнети с помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. За тези суми има данни по изпълнителното дело и техният размер може да бъде несъмнено удостоверен от съдебния изпълнител. Доброволното плащане на кредитор по невлязло в сила съдебно решение не попада в хипотезата по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК. Сумите, които са платени от длъжника на кредитора за погасяване на вземането по осъдителното решение, което впоследствие е отменено и искът е отхвърлен, също подлежат на връщане като недължимо платени, но за тях следва да бъде предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от длъжника. Следователно, обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК се издава само за сумите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на отмененото решение, събрани в изпълнително производство, но не и в хипотеза на доброволно плащане, каквато е настоящата. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 50006/11.04.2025 г. по т.д. № 2728/2021 г. на ВКС, определение №253/22.11.2018г. на ВКС по т. дело №1084/2016г., ТК, определение №459/12.10.2015г. по ч. р. дело №3985/2015г., ГК, определение №210/7.05.2015г. по ч. гр. дело №1097/2015 ГК/. По изложените съображения в случая не са налице предпоставките по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист на молителя за присъдените суми с въззивното решение, които са платени от него на кредитора съгласно невлязлото в сила въззивно решение, отменено с отхвърлително решение по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо гражданско отделение