Определение № 3086 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2021/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Ш. Ч. Л., чрез адв. П. П. П.,, срещу определение № 4330/25.03.2024 г. на Софийския градски съд, постановено по ч. гр.д. № 2220/2024 г. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Насрещната страна М. Д. Л., чрез адв. Е. Л., отговаря, че частната жалба е неоснователна. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Частно гр.д. № 2220/2024 г. е образувано в Софийски градски съд по две частни жалби. С едната ищцата по делото – М. Д. Л., обжалва определение № 36730/16.10.2023 г. на СРС по гр.д. № 12374/2022 г., с което производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд. С друга ответникът по делото – Ш. Ч. Л., обжалва определение № 41772/21.11.2023 г. на СРС по гр.д. № 12374/2022 г., постановено по чл. 248 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл и по двете частни жалби с определение № 3001/29.02.2024 г., като е потвърдил това на СРС за прекратяване на делото и е изменил това по чл. 248 ГПК, като е присъдил в полза на ответника Ш. Л. съдебноделоводни разноски, платени в първа инстанция. Ш. Л. е подал на 05.03.20024 г. списък с разноски по делото във въззивната инстанция, в която се съдържа и молба да му бъдат заплатени от насрещната страна описаните суми. Съставът на СГС правилно е квалифицирал тази молба като искане по чл. 248 ГПК и се е произнесъл по нея в обжалваното сега пред ВКС определение № 4330/25.03.2024 г. Сезираният съд посочил, че искането е недопустимо като подадено „след срока за това и след произнасянето на съда по съществото на частните жалби, подадени от насрещните страни“. Изложил съображения, че Ш. Л. е могъл да поиска присъждане на разноски за частното производство, сторени във връзка с частната жалба на М. Л., най-късно до изтичане на срока за отговор по нея. Разноските, сторени по неговата частна жалба, е следвало да поиска със същата. Посочил още, че няма представен списък за разноски. Допълнил, че по частни жалби по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК е трайна съдебна практика, че не се дължат разноски на страните. Като резултат, оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, т.е произнесъл се е по съществото на искането. Съставът на Върховния касационен съд, при служебната проверка на обжалваното определение изцяло, предвид чл. 274, ал. 2 ГПК, намира, че определението на СГС е вътрешно противоречиво – при мотиви за недопустимост на сезирането по чл. 248 ГПК, се е произнася по съществото на същото, като го оставя без уважение (недопустимите искания се оставят без разглеждане). Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок – определението, чието допълване се желае, е съобщено на молителя на 06.03.2024 г., молбата му е от предния ден – 05.03.2024 г. и в този смисъл, Ш. Л. е сезирал СГС надлежно с искане по чл. 248 ГПК. Вярно е, че липсва списък по чл. 80 ГПК, депозиран от страната преди постановяването на определението, чието допълване желае, но списъкът съставлява процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по молбата по чл. 248 ГПК, само при твърдение, че съдът неточно е присъдил разноските. Представянето му не е условие за разглеждане на искане по реда на чл. 248 ГПК, когато се твърди, че съдът е пропуснал изобщо да се произнесе по искане за разноски, какъвто е случаят (т. 8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая искането е по естеството си за допълване на определение № 3001/29.02.2024 г., с което се туря край на делото пред СГС. Съдът неправилно е определил докога най-късно страната е могла валидно да направи искане за присъждане на съдебноделоводните разноски, които е направила в производството пред СГС. Както е изяснено в т. 11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Несъмнено, когато производството се развива изцяло в закрито заседание, искане по чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, както и доказателства за направени разноски трябва да бъдат заявени до постановяване на съдебния акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК – не по-късно от срока по чл. 248 ГПК и ведно с молбата за изменение в частта относно съдебните разноски. В случая искането за присъждане на разноски страните е трябвало да направят не по-късно от постановяване на определение № 3001/29.02.2024 г. Ш. Л. го е сторил след това, едва на 05.03.2024 г. Като краен резултат, обжалваното определение е правилно. Искането по чл. 248 ГПК е допустимо, но неоснователно, защото съдът не е бил сезиран надлежно с молба за присъждане на съдебноделоводни разноски преди да постанови съдебния акт, с който приключва делото в инстанцията и по двете частни жалби. Дотогава страните е следвало да направят всичките си искания и да ангажират нови доказателства. В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът