Определение № 380 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2961/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частната жалба на адвокат М.М. като процесуален представител на ЧСИ В. П., рег. № .., срещу решението на ВКС ІІІ по гр.д. № 4428/2019г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на ЧСИ П. вх. № 6723/03.Х.2019г. срещу решението от 10.VІІ.2019г. по дисц.д. № 4/2019г. на Дисиплинарната комисия на КЧСИ в частта, с която му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 500лв., и в частта, с която е изменено наложеното наказание от 500лв. на 1000лв. глоба. В отговора си чрез юрисконсулт В.Д. Министърът на правосъдието е заел становище за недопустимост на частната жалба в частта срещу решението на ВКС за изменение на наложеното наказание и за неоснователност в частта й срещу решението в частта без разглеждане, тъй като нямало доказателства пощенската пратка да е съдържала именно частната жалба на ЧСИ П.. Частната чалба е подадена в предвидения в закона и указан на страната преклузивен срок и е процесуално допустима само в частта без разглеждане. Решението в частта, с която ВКС се е произнесъл по същество по жалбата на министъра на правосъдието, е окончателно и не подлежи на обжалване. Разгледана по същество в допустимата й част, частната жалба е основателна. С решението от 09.ІV.2020г. по гр.д. № 4428/2019г. ВКС е оставил без разглеждане жалбата на ЧСИ П. вх. № 6723/03.Х.2019г. срещу решението от 10.VІІ.2019г. по дисц.д. № 4/2019г. на Дисиплинарната комисия на КЧСИ в частта, с която му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 500лв., изменил е наказанието на ЧСИ П. за неуведомяване на ипотекарния длъжник по изп.д. №388/2013г. за постановлението за възлагане на ипотекирания за обезпечение на принудително изпълняваното вземане недвижим имот от глоба в размер на 500лв. на глоба в размер на 1000лв., и е потвърдил решението на ДК на КЧСИ в останалата му обжалвана от министъра на правосъдието част. Касационният съд е приел, че жалбата на ЧСИ П. срещу решението на ДК на КЧСИ е недопустима, защото е подадена извън преклузивния 14 дневен срок по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, изтекъл на 01.Х.2019г. – той е получил съобщение за решението на 16.ІХ.2019г., видно от известие за доставяне по пощата, а е подал жалбата на 03.Х.2019г. Частната жалба в допустимата й част е основателна. Видно от преписката по гр.д. № 4428/2019г., по нея е приложен пощенски плик за изпратена чрез „М и БМ Експрес” от ЧСИ П. до КЧСИ пощенска пратка. Върху плика е положено пощенско клеймо за дата на изпращане в Л. на 30.ІХ.2019г., както и клеймо на задната част на плика за дата на получаването на пратката в София на 03.Х.2019г., на която дата жалбата е регистрирана в КЧСИ под вх. № 6723. Към частната жалба е приложен и заверен от процесуалния представител на жалбоподателя препис от известие за доставяне на пратката, конкретизирана в него като „жалба”, с вписани данни за регистриране на пратката в пощата на 30.ІХ.2019г. и доставянето й на получателя на 03.Х.2019г. 14.45 часа чрез Р.Д.. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че са налице данни по делото, установяващи подаването на жалбата срещу решението на ДК на КЧСИ от 10.VІІ.2019г. в предвидения в чл.73 ал.2 ЗЧСИ преклузивен срок, изтичащ на 30.ІХ.2019г. Неоснователни са възраженията, заявени в отговора на министъра на правосъдието. Представеният препис от известието за доставяне на пощенската пратка по силата на чл.32 ЗАдв. има силата на официално заверен документ /и по смисъла на чл.183 ГПК/ като заверен от процесуалния представител на ЧСИ П. адвокат М. М.. При съвпадащите данни, съдържащи се в известието, в пощенския плик и в заверката върху жалбата с посочване на датата на получаването й от КЧСИ, се налага несъмнен извод, че именно жалбата на ЧСИ е съдържала пощенската пратка, изпратена от него на 30.ІХ.2019г. Като е приел, че жалбата е недопустима като просрочена, без да е съобразил приложения към преписката по делото /стр.24/ пощенски плик, ВКС е допуснал нарушение на закона. Ето защо акакуваното решение в частта му без разглеждане следва да бъде отменено и делото да се върне на ВКС за извършване на следващите се процесуални действия и по жалбата на ЧСИ П. срещу решението на ДК на КЧСИ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,