Определение № 220 от 21.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 365/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. ч. х. д. № 1261/2026 год. по описа на Районен съд – Бургас. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството е образувано по тъжба на Г. Л. Т. против К. Т. Д. за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК, чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. С разпореждане 776/09. 04. 2026 год. докладчикът е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг равен по степен съд. Искането за промяна на подсъдността е основано на обстоятелството, че подсъдимата е съдия в същия съд. След извършена проверка касационният състав намира, че независимо от факта, че съдия Д. понастоящем е командирована в Окръжен съд – Бургас, са налице основанията на чл. 43, т. 2 от НПК за промяна на подсъдността без при това да е необходим отвод на останалите съдии от Бургаския районен съд. За да се гарантира разглеждането на делото в разумен срок и за да се избегнат последващи отводи или искания за промяна на подсъдността на същото основание, това следва да бъде съд извън района на Окръжен съд – Бургас, а именно Районен съд – Ямбол, който е ситуиран най-близо до местоживеенето на страните. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение