Определение № 369 от 14.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 330/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 280/09.V.2014 Г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч. т. дело № 1287/2014 г., е било отменено предходно определение № 41/12.ІІ.2013 г. на ВКС по настоящето дело В ЧАСТТА, с която е била оставена без разглеждане частна жалба (с вх. № 7752/31.VІІ.2012 г.) на Н. М. К.-К. от [населено място] срещу определение на Пловдивския апелативен съд № 1158/9.ХІ.2011 г. по ч. т. дело № 1097/2011 г. и делото е било върнато за разглеждане по същество на посочената частна жалба. Последната е насочена срещу определение на въззивен съд, с което, след като е било прието, че новоконституираната като съ жалбоподател на първоначалната жалбоподателка И. М. К.-Й., Н. М. К.-К. няма качеството на необходим другар в този процес, въззивното производство по отношение на нея е било прекратено. Разгледана по същество тази частна жалба, съдържаща оплакване на Н. К.-К. за неправилност на атакуваното прекратително определение, е неоснователна. Образуваното по обективно съединените установителни искове на И. К. Й. срещу ответната кооперация „В.-С.” първоинстанционно производство пред Великотърновския ОС по гр. дело № 1137/09 г. е приключило с решение № 6/11.ІІ.2010 г. между тези две страни по спора. По аргумент от разпоредбите на чл. 218 ГПК, чл. 219 ГПК-във вр. чл. 222 ГПК, а също и на чл. 228 ГПК, както встъпването и привличането на трето лице /с последваща процесуална възможност подпомаганата страна да бъде заместена от встъпилия или привлечения/, така и заменянето на страна в процеса са все действия, допустими единствено в пределите на производството пред първостепенния съд – не и пред въззивната инстанция. В настоящия случай, с отправена до първостепенния съд молба на ищцата И. Мих. К.-Й. (намираща се на л. 67 от гр.дело № 244/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд) от 18.І.2010 г., е било направено искане за конституиране като „необходим другар” на страната на ищцата на другия ипотекарен длъжник - нейната сестра Н. М. К.-К.. Липсва произнасяне на Великотърновския ОС по тази молба до приключването на устните състезания, но със свое определение от 16.VІІ.2010 г. Великотърновският апелативен съд е счел, че налице била „фигурата на задължителното другарство” и – на това основание – е конституирал Н. М. К.-К., като съищец в процеса. При тези данни по делото, като правилни /законосъобразни/, изцяло ще следва да бъдат споделени главните съображения на Пловдивския апелативен съд в атакуваната част на определението му от 9.ХІ.2011 г. по въззивното гр. д. № 1097/2011 г., че действащият процесуален закон не предвижда възможност при искове, предявени от едного, да може да се иска последващо привличане на други лица като съищци, както и че в конкретната хипотеза не е налице задължително другарство на страната на подписалите нотариалния акт от 22.ХІІ.2000 г. за учредяване на договорна ипотека като „ипотекарни длъжници, собственици на имота” – независимо от обстоятелството, че по сключения между кооперацията първоначален ответник и настоящия частен жалбоподател Н. М. К.-К. договор за кредит в размер на сумата от 33 000 лв. и срок за погасяване на 20.ХІІ.2003 г. тези съсобственици са се задължили солидарно. Мотивиран от горното Върховият касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение