Определение № 877 от 23.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2500/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпили две молби – молба с вх. № 1696 от 27.01.2026 г. по вх. рег. на ВКС (идентична с молба с вх. № 531 от 02.02.2026 г. по вх. рег. на ОС – Кърджали), подадена от „ВИП България Инвест“ ЕООД, и молба с вх. № 2034 от 02.02.2026 г., подадена от „Чифлика БГ“ ЕООД, всяка от тях чрез съответните процесуални представители на страните, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 217 от 26.01.2026 г. в частта за разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. „ВИП България Инвест“ ЕООД твърди, че за защитата си по подадената от „Чифлика БГ“ ЕООД частна касационна жалба е направило разноски в размер на 9 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, които разноски своевременно е поискало да му бъдат присъдени още с отговора, като са били представени и доказателства за реалната им направа съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, като същевременно намира, че приетото в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 и пар. 2 ДФЕС във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС не дава основание претендираното адвокатско възнаграждение да бъде драстично редуцирано по размер съпоставено с ориентировъчните размери, предвидени в НВАР. „Чифлика БГ“ ЕООД навежда доводи, че на свой ред е депозирало отговор по подадената от „ВИП България Инвест“ ЕООД частна касационна жалба, за което е направило разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 3 000 лв., доказателства за което е представило като приложения към отговора си. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по молбата на „ВИП България Инвест“ ЕООД е постъпил писмен отговор от „Варна Парадайс“ ООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за нейната неоснователност поради липсата на доказателства, видно от които претендираните разноски да са реално извършени за производството, за което се твърди да са сторени. Твърди се, че липсва представен списък по чл. 80 ГПК, което е абсолютна процесиална предпоставка за присъждане на разноските. Релевира се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, обосновано с твърдения за липса на фактическа и правна сложност на делото, съответно аргументирани. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбите по чл. 248 ГПК са депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок, предвид необжалваемостта на определението, чието допълване в частта за разноските се иска, от легитимирани страни и са процесуално допустими. В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуания представител на „Варна Парадайс“ ООД, че молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от „ВИП България Инвест“ ЕООД, е процесуално недопустима. Допустимостта на последната не е обусловена от наличието на списък на разноските по чл. 80 ГПК. Липсата на списък на разноските е процесуална пречка да се иска изменение на решението (определението) в частта му за разноските чрез пререшаване на въпроса за техния размер, но не обуславя недопустимост на искането за допълване на решението (определението) при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях, в който смисъл е и т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По същество на молбите по чл. 248 ГПК настоящият състав намира следното: Ч. т. д. № 2500/2025 г. на ВКС, I т. о., е било образувано по две частни касационни жалби, както следва: 1.) от страна на процесуалния пълномощник на „Чифлика БГ“ ЕООД срещу определение № 336/21.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 433/2025 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 61/13.03.2025 г. по гр. д. № 2/2024 г. на ОС –Кърджали, с което е било прекратено, поради отпаднал правен интерес, производството по иска по чл. 464 от ГПК на „Чифлика БГ“ ЕООД против „Вип България инвест“ ЕООД и „Варна Парадайс“ ООД – да бъде признато за установено, че не съществуват вземания на първия спрямо втория ответник за сумата от 423 900 лв., представляваща общ размер на главниците по договор от 21.12.2009 г. – 384 000лв., и по договор от 01.03.2010 г. – 39 900 лв., сумата от 15 540.76 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 05.02.2012 г. – 13.06.2012г., ведно със законната лихва от 13.06.2012 г., и сумата от 29 577.63 лв. – разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист въз основа на решението по т. д. № 1650/2012 г. на ОС – Варна и е образувано изп. д. № 20238950401344 на ЧСИ Л. С.; 2.) от страна на „ВИП България Инвест“ ЕООД срещу определение № 336/21.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 433/2025 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 150 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 2/2024 г. по описа на ОС – Кърджали, с което е оставена без уважение подадената от „ВИП България Инвест“ ЕООД молба за изменение и допълване на протоколно определение № 61/13.03.2025 г. в частта му за произнасяне по разноските в първоинстанционното производство, и по-специално, по отношение на възлагане от съда на разноските на ищеца в тежест и на двамата ответници, с оплакване, че последните следва да се понесат само от страна на втория „Варна Парадайз“ ЕООД – длъжник по изпълнението, извънпроцесуалното поведение на когото е станало причина за предявяване на иска по чл. 464 ГПК от „Чифлика БГ“ ЕООД против „Вип България инвест“ ЕООД и „Варна Парадайс“ ООД. При тези данни молбата на „Чифлика БГ“ ЕООД е неоснователна и следва да се остави без уважение. С постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по настоящото дело определение № 217/26.01.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 336/21.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 433/2025 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му от страна на „ВИП България Инвест“ ЕООД част, с която е потвърдено определение на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на „ВИП България Инвест“ ЕООД за изменение и допълване на протоколно определение № 61/13.03.2025 г. в частта му за разноските в първоинстанционното производство. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че разноски в производството за разноски по чл. 248 ГПК не се дължат на насрещната страна (определения по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о.; ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о.; гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о.; ч. гр. д. № 4439/2018 г., ІІ г. о.; ч. т. д. № 1183/2024 г., ІІ т. о.; ч. гр. д. № 1287/2025 г., ІІІ г. о., ч. гр. д. № 492/2026 г., ІІ г. о. и др.). Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт. Допускането на кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Разгледана по същество, молбата на „ВИП България Инвест“ ЕООД е отчасти основателна. С оглед изхода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК по подадената от „Чифлика БГ“ ЕООД частна касационна жалба, насрещната страна има право на разноски. Същите са своевременно поискани още с отговора на частната касационна жалба, като са представени и доказателства за направата им съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По делото е представена разписка към сключен между „ВИП България Инвест“ ЕООД и адв. Л. В. П., чрез когото е подаден отговорът, договор за правна помощ, видно от която е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв., за изготвяне и депозиране от довереника на отговор на подадената частна касационна жалба. Основателно е обаче релевираното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на извършения разход. Като съобразява, че производството, за което се претендира направеният разход, е частно, развило се е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, и не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че от ангажирания от страната адвокат са извършени действия единствено по депозиране на отговор на частната касационна жалба и на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, без явяване в открито съдебно заседание, а така също, че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по частната касационна жалба на „Чифлика БГ“ ЕООД следва да бъде намалено на 600 лв., който размер е справедлив и обоснован съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Същото следва да се присъди в равностойността му в евро – 306.78 евро, превалутирана съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1.95583 лв. за едно евро. Над този размер и до пълния претендиран такъв от 9 500 лв. молбата на „ВИП България Инвест“ ЕООД следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.