Определение № 1727 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на О. С. К., чрез адв. А. К. – М., с искане за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 857/26.04.2023 г. по гр. дело № 2/2023 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски – адвокатско възнаграждение. Твърди се, че в отговора на касационната жалба молителят е направил искане за присъждане на сторените разноски, като размерът на последните се установява от представените по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Молбата е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна – ответник по касация в производството по чл. 288 ГПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 875/26.04.2023 г. по гр.д. № 2/2023 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, е отказано да бъде допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 514/12.09.2022 г. по в.гр. д. № 486/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград по касационната жалба на Т. С. К., като изрично е посочено, че в полза на ответника по касацията - настоящ молител, не се присъждат разноски (адвокатско възнаграждение) за фазата на селектиране на касационната жалба, поради това че същият не е доказал наличието на такива - плащането на хонорара. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в производството се присъждат само когато е доказано извършването им. В договор за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски на ответника по касацията е неоснователна, тъй като, противно на твърденията, изложени в нея, по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, нито друг документ, от който да е видно, че е било договорено заплащане за предоставената правна защита по делото и в какъв размер, и че такова е било заплатено от молителя. С оглед изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд