Определение № 344 от 24.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2019 г.

Производството е по чл.250, във връзка с чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№5571/17.6.2019 г., подадена от адвокат Е. В. – процесуален представител на ответника по касационната жалба и ищец А. И. Т. от [населено място], област С., за допълване на определение №478/04.6.2019 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение за разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба. Ответникът в настоящото производство Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, е депозирал отговор по смисъла на чл.250, ал.2, изречение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответника по нея, намира за установено следното: Молба, вх.№5571/17.6.2019 г.,е подадена на 17.6.2019 г., поради което срокът по чл.250, ал.1 ГПК е спазен, и тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело определение №478/04.6.2019 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №4747/22.10.2018 г. по гр.д.№699/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, С отговора на касационната жалба молителят в настоящото производство е поискал присъждане на разноски за касационното производство. С отговора е представено адвокатско пълномощно, съдържащо в себе си и договаряне на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, с отбелязване, че посочената сума е платена в брой. Поради това на молителя следва да се присъдят разноски за касационното производство в посочения по-горе размер. Неоснователно е възражението на ответника в настоящото производство, че договореният размер е прекомерен, поради това, че касационното производство е приключило във фазата на допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Нито в Закона за адвокатурата, нито в Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения е налице изискване, което да визира твърдението на ответника по молбата. Освен това предвидените в посочената наредба възнаграждения определят само минимални размер на уговореното между страна по съдебен спор и процесуален представител – адвокат, а уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надвишава два пъти минималния размер, уреден в наредбата. Водим от горните съображения и на основание чл.250, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,