Определение № 50004 от 04.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про Продажби" АД срещу решение № 92 /10.03.2022 г. по в.гр.д. № 171 /2021 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.10.2019 г., по гр.д. № 757 /2019 г. на Горнооряховски районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Н. И. С. не дължи сумата от 8 919.05 лева, представляваща стойност на електроенергия за периода 16.03.2018 г. – 15.03.2019 г.. Ответникът по касационната жалба Н. И. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл.294 ГПК, на когото делото е върнато с решение на ВКС № 6 /22.02.2021 г. по гр. д. № 1978 /2020 г. на ВКС, III г.о.. С решението на ВКС е отменено първото въззивно решение (по гр.д. № 262 /30.04.2020 г. по в.гр.д. № 1040 /2019 г. на ВТОС). ВКС е дал на въззивния съд задължителни указания да допусне съдебно – техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде заключение по формулирани от ВКС въпроси за установяване на релевантни за спора обстоятелства (за причините за констатираното софтуерно въздействие (на какво се дължи наличието на показания в регистър Т 4) и дали отразената електрическа енергия е реално потребена от ищеца). За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, че страните са се намирали в облигационно отношение, по силата на което жалбоподателят се задължавал да доставя електричество в имота на Н. С. срещу задължението на последния да заплаща продажната цена. След извършена проверка на електромера на 15.03.2019 г. от служители на „Енерго-Про Продажби” АД, е установено наличие на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър 4 – 045912 кВтч., в резултат на което същият е бил демонтиран и изпратен за метрологична проверка. Извършената метрологична експертиза в Българския институт по метрология (БИМ) е установила, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не съответства на техническите изисквания, тъй като е установена външна намеса в тарифната схема на устройството. В изпълнение на дадените от ВКС указания в хода на въззивното производство е била изслушана нова съдебно-техническа експертиза, която е установила, че липсва външна намеса в тарифната схема на електромера. По същество (за да уважи предявения иск), въззивният съд е приел следното: Разпоредбата на чл.183 от ЗЗД е дерогирана от (разпоредбата) чл.83, ал.1, т.6 и 98а ЗЕ, касае се за съотношение на специален към общ закон, заради което правилата на ЗЗД не намират приложение. Протоколът на Българския институт по метрология (БИМ) от 28.03.2019 г. е частен, а не официален, както твърди ответникът, защото законът не му придава нарочна удостоверителна сила. От чл.58, ал.4 от Закона за измерванията е видно, че се касае за експертно заключение. Експертизите, дори когато са изслушани и приети като доказателства в исковия процес, нямат обвързваща съда доказателствена сила, макар да са изготвени и изслушани при всички гаранции за законност, равенство на страните и противопоставимост, които съдебното производство – чл.202 ГПК дава. Твърдението на ответника да е доставил електричество е голословно, то почива единствено на заключението на метрологичния институт (протокола на БИМ). Тезата за намеса в тарифната схема на отчитащото устройство е в директно противоречие с останалите констатации на метрологичните експерти, както и със заключението на извършената по делото техническа експертиза, която отрича външна намеса в тарифната схема на електромера. Предвид изложеното, съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя за реално доставка и потребление на начислената в тарифен регистър 4 електроенергия. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 по изведения от жалбоподателя правен въпрос, уточнен от настоящия състав в съответствие с приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: дали протоколът на Българския институт по метрология за извършен метрологичен контрол на средство за измерване на потребление на електроенергия (за проверка на неговите технически и метрологични характеристики, на техническото му състояние и на показанията му) представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 60223 /18.08.2022 г. по гр. дело № 598 /2021 г. на ВКС, IV г.о., с което е приет положителен отговор на въпроса: по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българският институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 178.38 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът