Определение № 67 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 31/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. П., [населено място], срещу определение № 10449 от 03.06.2013г. по ч.гр.д. № 6590/2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение от 14.02.2013г. по гр.д. № 4698/2013г. по описа на СРС, 24 състав, и е обезсилен издадения изпълнителен лист. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се спиране на производството по делото до произнасяне от ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 4/ 2013г. по формулирания в т.8 въпрос „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въпросът за допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, с което се потвърждава/отменя разпореждането по чл.419 ГПК, влиза в обхвата на т.8 от тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК вр. 292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд