Определение № 1191 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 122/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на С. В., от гр. Асеновград срещу определение №9132/24.10.2025 г. по адм. д. № 820/2025 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното опреление за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другите страни-В. Т. Ю., Ю. З. Ю., от гр. Асеновград и главният архитект на община Асеновград намират частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от частната жалбоподателка чрез нейния пълномощник с искане да се обяви за нищожно разрешение за строеж №130 от 08.06.2022г. на главния архитект на община Асеновград, с което е разрешено да се извърши строително-монтажни дейности съгласно одобрените инвестиционни проекти на 08.06.2022 г. от главния архитект на Община Асеновград за обект Преустройство и пристройка на съществуваща сграда – оръжеен магазин и оръжейна работилница в УПИ I – 126, магазин /ПИ с ИД №99087.18.126/ в землището на гр. Асеновград, [жк], област Пловдив. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Установява се безспорно, че жалбоподателката притежава съседен имот на този, за който е издадено процесното разрешително за строеж. Жалбоподателката не попада в кръга на лимитативно изброените лица с нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, следователно не е налице правен интерес от оспорването на процесния административен акт. Това е така, тъй като издаденото разрешение за строеж е издадено при условията на чл.38, ал.5 от ЗУТ. В тази хипотеза биха били приложими правилата на чл.185, ал.1, а в случай че не са налице основанията на чл.185, ал.1, т. 1-4 са приложими условията на чл.185, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Изрично в разпоредбата на чл.149, ал. 2 от ЗУТ е посочено кои са заинтересованите лица да оспорват разрешително за строеж в случаите на чл.185, ал.1 от ЗУТ и в случаите на чл.185, ал.2 от ЗУТ. С оглед доказателствата по делото се констатира, че жалбоподателката нито е собственик или носител на ограничени вещни права в преустройвания обект, нито пък в конкретния случай е налице етажна собственост, респективно жалбоподателката няма как да е собственик или носител на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Настоящата инстанция намира обжалваното определние за неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: В случая ирелевантно е, че в оспореното разрешение е посочено, че се издава на основание чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Както е посочил първоинстанционният съд кръгът на лимитативно изброените лица е определен с нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 149, ал. 2, 2 ЗУТ заинтересовани да обжалват разрешение за строеж в случаите на преустройство и промяна на предназначението са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. По делото е представено разрешение за строеж № 605/24.11.2005 г. на главния архитект на община Асеновград, с което на С. П. В. в [имот номер], а според скица -виза имот с идентификатор №99087.18.126 е разрешено да построи магазин за пакетирани хранителни стоки и офиси по плана на [жк], гр. Асеновград. И двете разрешения касаят имот с №99087.18.126, като процесното разрешение е за преустройство и пристройка на съществуваща сграда-оръжеен магазин и оръжейна работилница, за която съществуваща сграда може да се предположи, че според строително разрешение № 605/24.11.2005 г. е била магазин за пакетирани хранителни стоки и офиси. Това обстоятелство сочи, че е налице преустройство и промяна на предназначението на съществуващата сграда в имота. Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗУТ при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Съсед на имота, предмет на оспореното разрешение за строеж е жалбоподателката. За да се прецени дали за нея е налице правен интерес съгласно посочената норма на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ съдът е следвало да установи дали преустроената и с променено предназначение сграда се намира в жилищна, вилна или курортна зона и дали преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово или друго замърсяване. За тази цел съдът може да използва и специални знания, като назначи съответното вещо лице. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение