Определение № 10778 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 вр. чл.154а, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Н. В., чрез процесуален представител, против определение №1934 от 14.08.2026г., постановено по адм. дело №479/2026г. по описа на Административен съд-Перник/АС-Перник/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че не са налице предпоставките за спиране, визирани в чл.154а, ал.1, т.8 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – „Вива Кредит“АД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба, и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и предвид извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК е основателна. С обжалваното определение на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК, АС-Перник е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело №С-676/2025г. (произнасяне с окончателен съдебен акт по отправеното преюдициално запитване съм Съда на Европейския съюз /СЕС/, с определение №11385 от 21.10.2025г.- по административно дело №1643 от 2025г. по описа на Административен съд-Варна). Производството пред първостепенния съд е инициирано по жалба на Д. Н. В., против отказ на „Вива Кредит“АД по отправено на 17.04.2026г. заявление на осн. чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), обективиран в отговор от 17.06.2026г., в частта, в която не са предоставени в пълен обем заявените за получаване носители на лични данни- документите, чрез които тези данни се обработват (договор за потребителски кредит №6203125, приложенията към същия, както и информация за извършените от нея пращания, от които да е видно, суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по него). За да спре производството по делото АС-Перник е констатирал, че пред СЕС е образувано дело №С-676/25 по отправено преюдициално запитване на АС-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. Съдът е счел, че от поставените преюдициални въпроси се установява, че СЕС трябва да даде тълкуване именно относно обхвата на правото на достъп по чл.15, §3 ОРЗД, необходимостта от предоставяне на пълно копие от договор за заем, критериите за преценка кога такова копие е необходимо за ефективното упражняване на правата на субекта на данни, както и съдебния контрол върху преценката на администратора, че определени части от договора остават извън обхвата на това право. Съдът е приел, че въпросите, по които СЕС предстои да се произнесе са пряко относими към предмета на съдебния спор пред АС-Перник и решаването им е от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Съдът е намерил, че е налице преюдициална връзка между производството пред АС-Перник и висящото пред СЕС дело №С-676/2025г. като разрешаване на поставените в него въпроси е обуславящо за изхода на спора. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело №С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз, но при преглед на формулираните въпроси от запитващия съд - АС-Варна, предвид фактите, обуславящи конкретния спор и доказателствата представени по делото пред АС-Перник, не се установява същите да са от значение за конкретния правен спор пред АС-Перник, т.е. изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело №479/2026г. на АС-Перник. В процесния казус със заявление от 17.04.2026г., Д. В., чрез адвокат К. Димчев е поискала от „Вива Кредит“АД, в качеството на администратора на лични данни, на осн. ч.15 и чл.20 ОРЗД, да потвърди обработването на съответните лични данни; да посочи получателите на личните данни на В., предвидения срок за обработване на всяка от личните данни, включително останалите предвидени реквизити; да бъдат предоставени копия от цитираните лични данни, които са в процес на обработване. Поискано е предоставяне копия на договор за паричен заем с идентификатор, посочен в ЦКР към БНБ №6203125 и приложенията към същия, тъй като тези документи са носители на лични данни. При тези факти правните въпроси, релевантни за конкретния правен спор предвид направеното запитване, и съдържанието на заявление с дата 17.04.2026г., са свързани с прилагането на чл.15, §1, §3 и §4 ОРЗД, включително въпроса задължен ли е администратора на лични данни при упражняване правото на субекта на данни по чл.15 ОРЗД, да предостави на субекта на данни, при изрично заявление от негова страна, на копие от личните данни на този субект, които данни са в процес на обработване от администратора, в хипотеза на искане за предоставяне на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта. Отговори на тези въпроси се съдържат в приложимите разпоредби на чл.4, чл.12, чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително Съображения 26, 58, 60, 63. По спорния за производството пред АС-Перник въпрос, свързан с прилагане на чл.15, §3 ОРЗД е налице и съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на съда от 04 май 2003г. по дело С-487/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) с акт от 9 август 2021 г., постъпил в Съда на 9 август 2021 г., в рамките на производство по дело F.F. срещу Цsterreichische Datenschutzbehцrde, (ECLI:EU:C:2023:369), Решение на съда от 26 октомври 2003г. по дело С-307/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 29 март 2022 г., постъпил в Съда на 10 май 2022 г., в рамките на производство по дело FT срещу DW ( ECLI:EU:C:2023:811), като и в други актове на СЕС. Същевременно при прочит на поставените от АС-Варна въпроси по преюдициалното запитване е видно, че контекста и спецификата на казуса пред АС-Варна касае хипотеза на достъп и преносимост на лични данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за специфични цели- за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, във вр. със задължението на администратора на лични данни да предостави освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, но при определено условие, касаещо сключването на този договор. Може да се изследват мотивите на АС-Варна за отправеното от преюдициално запитване, в цялостния контекст на спорните въпроси по конкретния казус, предмет на разрешаване от този съд, с оглед възможностите или нежеланието на АС-Варна да извършва собствено тълкуване на приложимото право, включително правото на ЕС, но това не е задача на настоящия съдебен състав. Трябва да се отбележи, че в процесния случай е налице активен договор за кредит, по който видно и от съдържанието на оспорения акт се обработват лични данни на В.. Следователно по този договор е изключена хипотеза на обработване от вида съхранение (архивиране) за специфични цели- за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари. Същевременно независимо от наведените доводи в жалбата до АС-Перник, съдът на осн. чл.168 ал.1 АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл.168, ал.2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като отговорът на СЕС по поставените в преюдициално запитване на АС-Варна по адм. д.№1643/2025 по описа на същия съд, не обуславя изпълнението на задължението на АС-Перник в горния смисъл. Налага се извод, че дори да се приеме, че поставените от АС-Варна въпроси са частично относими към правните въпроси релевантни за конкретния правен спор пред АС-Перник, то разрешение на тези въпроси е налице в приложимата материалноправна уредба и относимата съдебна практика, а висящото пред Съда на Европейския съюз дело №С-676/25, не може да бъде определено като обуславящо за разрешаване на спора по а.д. №479/2026г. на АС-Перник. Не се установява препятствие за прилагане от едноличния състав на АС-Перник на независимото съдийско мислене и съответно убеждение, съобразно приложимите материалноправни норми при решаване на спора. Предвид приложеното настоящият състав приема, че първостепенния съд неправилно е спрял на основание чл.154а, т.8 АПК съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Липсва хипотеза на преюдициалност между инициирано от АС-Варна дело, висящо пред СЕС и адм. дело №479/2026г. по описа на Административен съд-Перник, обуславяща приложението на чл. 154а ал. 1, т. 8 АПК. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение