Решение № 1768 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10335/2025 г.

ВАССедмо отделение17.02.2026 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 989 от 24.08.2025 г. по адм. д. № 355/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян. ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на МБАЛ „Девин“ ЕАД ЕИК 200591288 със седалище и адрес на управление гр. Девин 4800, ул. „Явор“ № 3 разноски в размер на 920,33 евро (деветстотин и двадесет евро и тридесет и три цента) с левова равностойност 1 800 (хиляда и осемстотин) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г. срещу Решение № 989 от 24.08.2025 г. по адм. д. № 355/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменено негово Решение № РД 02-14-1743 от 19.09.2024 г. за определяне на финансова корекция на МБАЛ „Девин“ ЕАД. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно излага установените от него факти и обстоятелства, като оспорва извода на съда за незаконосъобразност на административния акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - МБАЛ „Девин“ ЕАД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № РД 02-14-1743 от 19.09.2024 г. на ръководителя на НО на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г., с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с § 5, т. 4 и чл. 70 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) е определена финансова корекция на МБАЛ „Девин“ ЕАД в размер на 5 % от финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове върху допустимите разходи по Договор от 28.04.2020 г. с „ДИАГОНАЛ“ ООД, на стойност 151 000,00 лв. без ДДС/181 200,00 лв. с ДДС. Съдът е установил от фактическа страна, че между Министерството на икономиката и развитието на Гърция - Управляващ орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-А Гърция - България“ 2014-2020 г., и Обща болница в град Солун „Г. Папаниколау“ - РНТ Специално болнично звено за психично здраве на Солун - водещ бенефициер (водещ партньор), е сключен Договор за субсидия № В2.9а.05 от 15.12.2017 г. по Програма за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция-България“ 2014-2020 г. С договора за субсидия се урежда финансирането на проект „Намаляване на неравнопоставеността при достъпа в първичната здравна помощ относно социално значими болести сред нуждаещите се общности от трансграничните зони“. По същия проект адресатът на процесния административен акт има качеството на партньор. На 21.11.2017 г. е сключено Споразумение за партньорство между водещия бенефициер и партньорите Кардиологично сдружение на Северна Гърция, Междуобщинска агенция за западните селски райони на СОЛУН „Нефели“, Регионална здравноосигурителна каса Благоевград, МБАЛ „Девин“ ЕАД, ДКЦ „Александровска“ ЕООД. На 15.02.2018 г. е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014-2020 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) - договарящ орган и МБАЛ „Девин“ ЕАД - партньор, с който договарящият орган предоставя на партньора национално съфинансиране, под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Reducing access inequalities in primary healthcare for socially significant diseases at CB Area’s deprived communities“, с общ размер на допустимите разходи на партньора на 297 417,30 евро, от които ЕФРР - 252 804,71 евро и национално съфинансиране - 44 612,60 евро. С Решение № РД-18-52/25.10.2022 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Девин“ ЕАД е открита процедура за възлагане на обществена поръчка - публично състезание с предмет: „Доставка, монтаж и гаранционно обслужване на конвенционална рентгенова уредба за графия за нуждите на МБАЛ „Девин“ ЕАД по Проект с референтен № 2123 „Намаляване на неравнопоставеността при достъпа в първичната здравна помощ относно социално значими болести сред нуждаещите се общности от трансграничните зони“ (Reducing access inequalities in primary health care for socially significant diseases at GB Area’s deprived communities) с акроним „Equal2Health“ и договор за субсидия № В2.9а.05/15.12.2017 г. по Втора покана по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция-България“ 2014-2020 г. (INTЕRREG V-A Greece-Bulgaria 2014-2020). Прогнозната стойност на поръчката е 152 000 лв. без ДДС. С решението са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. На 28.04.2020 г. между МБАЛ „Девин“ ЕАД и „ДИАГОНАЛ“ ООД е сключен процесният договор за обществена поръчка с на стойност 151 000 лв. без ДДС (181 200 лв. с ДДС). При проверка на проведената процедура административният орган е установил, че в Техническата спецификация възложителят е поставил следното изискване към участниците: „…2. Участниците трябва да притежават оторизация от производител или официален вносител на апаратурата по всяка една обособена позиция, която оферират, да извърши доставка, монтаж и гаранционно обслужване. Оторизацията трябва да е валидна най-малко 24 месеца от датата на доставката.“. Според административния орган горното минимално изискване относно продължителността на оторизацията е ограничително. Възложителят е поставил като критерий за подбор изискване към екипа експерти, с който участникът трябва да разполага за изпълнение на поръчката и тези изисквания включват осигуряването на сервизен инженер, обучен и сертифициран от производителя на апарата за извършване на гаранционна поддръжка. Именно чрез този експерт избраният за изпълнител ще осигури изпълнението на задължението за гаранционна поддръжка на доставената апаратура, чийто гаранционен срок следва да е 24 месеца. Предвид изложеното от възложителя е допуснато нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП, изискващ техническите спецификации да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Сочи се, че въведеното изискване не осигурява равен достъп на всички потенциални участници - с предимство са тези, които още към момента на кандидатстване по процедурата имат сигурност, че ще притежават оторизация от производителя или негов представител и за доставка, и за монтаж, и за гаранционно обслужване, в продължение на 24 месеца след доставката, а участниците, които нямат такава сигурност, или чиято оторизация не сочи конкретен срок, са необосновано препятствани от участие, тъй като са принудени да направят допълнителни разходи за удовлетворяването на изискването на възложителя, без за тях да има сигурност, че ще бъдат избрани за изпълнител, т.е. че тези разходи са оправдани. Следователно те нямат интерес да приведат офертата си в съответствие с горното изискване. По този начин се въвежда допълнителна административна тежест спрямо потенциалните участници, чиито документи са вече издадени, но нямат клауза за срок или имат, но тя се подновява периодично и/или при определени условия. Това изискване засяга интересите на икономическите оператори и тяхната свободна воля в търговските им отношения. Административният орган е приел, че по този начин са нарушени и основни принципи на ЗОП, заложени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 - не са равнопоставени всички потенциални участници и е нарушена свободната конкуренция, както и е нарушен чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно който при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности) с процентен показател 5 %. От правна страна съдът е приел, че констатираното от органа нарушение не е извършено. Процесното изискване в частта му относно продължителността на оторизацията е обосновано с оглед предмета на поръчката. С апаратурата, предмет на поръчката, се провеждат жизнено важни изследвания, за да се гарантира своевременно и адекватно лечение на пациентите. По тази причина възложителят целесъобразно е изискал оторизацията да покрива и срока за гаранционно обслужване, с цел оптимизиране както на разходите, така и на възможността за бързо, ефикасно и качествено обслужване на апаратурата и поддържането му в състояние, годно за употреба съобразно целите, за които е закупена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. В допълнение към мотивите на съда относно компетентността на издателя на административния акт следва да бъдат изложени следните съображения: Съгласно чл. 6 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., приложима на основание § 70 ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) управлението на средствата от ЕСИФ, предоставени по програми за европейско териториално сътрудничество, се осъществява съгласно приложимите за тях право на Европейския съюз и международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България. Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 – 2020 г. е одобрена от Европейската комисия (ЕК) с Решение № С

2015

6283 от 09.09.2015 г. Програмата е съфинансирана със средства от Европейския фонд за регионално развитие за изпълнението на цел „Европейско териториално сътрудничество“. Това обуславя приложимостта на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Регламент (ЕС) № 1299/2013). Съгласно чл. 1, § 3 от Регламент № 1299/2013 разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и глава I от Регламент (ЕС) № 1301/2013 се прилагат за цел „Европейско териториално сътрудничество“ и програмите за сътрудничество по нея, освен когато по силата на настоящия регламент изрично е предвидено друго или когато посочените разпоредби могат да се прилагат единствено за цел „Инвестиции за растеж и работни места“. В съответствие с чл. 8, § 4, б. „а“, „i“, „ii“ и „iii“ от Регламент (ЕС) № 1299/2013 в програмата за сътрудничество се посочват разпоредбите за изпълнение, които определят: i) управляващия орган, сертифициращия орган по целесъобразност и одитния орган; ii) органа или органите, определени да изпълняват контролни функции; iii) органа или органите, определени да отговарят за изпълнението на одиторски функции. С Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 г. (Регламент (ЕС) № 1301/2013) са определени задачите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), обхватът на неговата подкрепа с оглед на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и на целта „Европейско териториално сътрудничество“, както и специалните разпоредби по отношение на предоставяната по линия на ЕФРР подкрепа за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ (чл. 1). ЕФРР участва във финансирането на подкрепа, целяща засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване посредством преодоляването на основните различия между регионите в Съюза, чрез подкрепа за устойчивото развитие и структурното приспособяване на регионалните икономики, включително преструктурирането на регионите със западаща индустрия и на регионите, чието развитие изостава (чл. 2). С Регламент (ЕС) № 1299/2013 са определени приоритетните цели и организацията на ЕФРР по цел „Европейско териториално сътрудничество“, критериите за допустимост на държавите-членки и регионите за получаване на подкрепа от ЕФРР, наличните финансови средства за подкрепа от ЕФРР и критериите за тяхното разпределяне, както и се въвеждат разпоредби, с които да се гарантират ефективното изпълнение, мониторинг, финансово управление и контрол на оперативните програми по цел „Европейско териториално сътрудничество“ („програми за сътрудничество“), включително в случаите, когато в такива програми за сътрудничество участват трети държави (чл. 1, § 2). Съгласно чл. 21, § 1 от същия регламент държавите-членки, участващи в програма за сътрудничество, определят единен управляващ орган. Функциите на управляващия орган са нормативно установени в чл. 125 от Регламент № 1303/2013, като в § 1 от същия член се предвижда, че този орган отговаря за управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на доброто финансово управление, а в § 2, 3, 4, 5, 6 и 7 са доразвити неговите правомощия с оглед конкретния етап от процедурата по финансиране. Както беше посочено по-горе, Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 – 2020 г. е одобрена с Решение № С

2015

6283 от 09.09.2015 г. на ЕК. С това решение на ЕК са одобрени както условията на програмата, така и органите за управлението й по смисъла на § 5, т. 4 ДР ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), като следва да се прави разлика между понятията органи за управление и управляващ орган, които не са тъждествени понятия, а са в отношение на общо към специално. В случая като Управляващ орган е определено Министерството на икономиката и развитието на Република Гърция, а предвид трансграничния характер на програмата е определен и Национален орган, който ще подкрепя дейността на Управляващия орган по изпълнението на програмата от българска страна – това е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Република България. Правомощията на Националния орган са предвидени в т. 5.3.b от програмата (https://www.mrrb.bg/static/media/ups/categories/attachments/993e9bed57dd2cbf572f4a303d629322b9e7b0d4d6cfbcde773edd7123a5adaa.pdf). По отношение на националния орган в т. 5.3.b, буква „j“ от програмата се предвижда, че е отговорен за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите, извършени на територията на Република България. В съответствие с предпоследния абзац на т. 5.4.а от програмата всяка държава-членка установява свои национални правила относно процедурата за възстановяване от бенефициерите на неправомерно изплатени средства, пряко свързани с финансови корекции, като държавите-членки носят първостепенната отговорност за разследването на нередности, за извършването на необходимите финансови корекции и за предприемането на действия по възстановяване на средствата. В изпълнение на задължението си по чл. 123, § 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в съответствие с одобрената от ЕК институционална структура на процесната програма, Република България, с Решение № 156 от 21 март 2014 г. чрез централния си колегиален орган на изпълнителната власт - Министерския съвет (МС), е определила органите за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на ЕС за териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020 г. Съгласно т. 2 от решението на МС Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ на Министерството на регионалното развитие е определена за Национален орган за всяка от двустранните програми за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз между Република България и Република Гърция и между Република България и Република Румъния. В съответствие с приетото от МС решение в чл. 29, ал. 1, т. 4 от действащия Устройствен правилник на МРРБ (приет с ПМС № 171 от 16 август 2017 г., посл. изм., ДВ, бр. 9 от 27 януари 2023 г.) се предвижда, че дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 – 2020 г., в т. ч. между Република Гърция и Република България. В ал. 2, т. 16 от същия член е предвидено, че тази дирекция в качеството си на управляващ орган/национален орган и в съответствие с изискванията на дял II, глава III, раздел I от Регламент (ЕС) № 1303/2013 провежда всички административни производства по администриране на сигнали за нередност и/или измама, съответно определянето на финансови корекции при установени нередности по програмите за европейско териториално сътрудничество по ал. 1, т. 1 – 8, като съобразява действащото европейско и национално законодателство и предприема всички необходими мерки за законосъобразното възстановяване на разходи по програмите. Именно на директора на същата дирекция - М. О., със Заповед № РД-02-14-564 от 29.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и 11 и ал. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) е възложено да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програмата „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 – 2020 г., включително да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕФСУ (т. 3 от заповедта). По горните съображения касационната инстанция приема, че ръководителят на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 - 2020 г. разполага с компетентност да определя финансови корекции на бенефициери за нередностите, извършени на територията на Република България, като приложим е националният ред за определяне на финансови корекции в ЗУСЕФСУ и съответните подзаконови нормативни актове (в този смисъл Решение № 766 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. дело № 8599/2025 г., VII о.). Следователно оспореният индивидуален административен акт, с който е определена финансова корекция, е издаден от компетентен орган. По приложението на материалния закон правилен е изводът на съда, че поставеното изискване в частта относно продължителността на оторизацията е обосновано с оглед предмета на поръчката и нуждите на бенефициера. Предметът на поръчката включва не само доставка и монтаж на конвенционална рентгенова апаратура, но и дейност по гаранционно обслужване в срок от 24 месеца. В допълнение следва да се посочи, че административният орган не конкретизира в коя част от документацията се изисква представяне на документ за съответствие с процесното изискване към момента на подаване на офертата, поради което е необоснован и недоказан изводът му, че потенциално заинтересованите лица трябва да направят предварително допълнителни разходи, за да изпълнят изискването, без да са сигурни, че ще бъдат избрани за изпълнители. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920,33 евра с левова равностойност 1 800 лв. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, вида и обема на предоставената правна помощ – писмен отговор по съществото на спора и процесуално представителство в открито съдебно заседание, касационната инстанция приема, че възражението за прекомерност е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

29