Решение № 7753 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2532/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител гл. юрк. Е. Хичовски, срещу решение № 624 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 7973/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отменено решение № 3948 от 10.07.2025 г. на председателя на ДАБ за отнемане на предоставен на А. А. А., гражданин на Сирия, хуманитарен статут. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство. В съдебно заседание, чрез юрк. Хичовски, се поддържат посочените в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът – А. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Фарфарова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 3948/10.07.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 78, ал. 5, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отнет предоставения му през 2022 г. хуманитарен статут поради установено наличие на тежки заплахи срещу живота и личността му, вследствие на въоръжен международен и вътрешен конфликт в Сирия. Пред първата инстанция е приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в която е посочено, че е постъпило писмо от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), с което се уведомява ДАБ, че група лица, граждани на трети страни, между които и А. А. А., са привлечени като обвиняеми по досъдебно производство (ДП) № 235/2024 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 7757/2024 г. по описа на СГП, за това, че в периода от месец март 2023 г. до 19.09.2024 г. са участвали в организирана престъпна група (ОПГ) с користна цел – за получаване на финансови средства - престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК. С издаденото Решение № 3948 от 10.07.2025 г. на председателя на ДАБ-МС, с което на основание чл. 78, ал. 5 от ЗУБ е отнет хуманитарният статут, предоставен на А. А. А.. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 75, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице за участие в административното производство по смисъла на чл. 34, ал.3 и чл.35 от АПК и са препятствали органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговата отмяна. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съдебния състав и препраща към тях, съобразно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, предвид което не следва да ги преповтаря. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗУБ производството за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила се образува при наличие на нови данни, които дават основание за преразглеждане на предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства. Съдът правилно е приел, че не са спазени императивните изисквания на чл.18а, ал.8 и ал.9 от АПК за връчване на съобщенията по чл.78, ал.2 от ЗУБ, като в административната преписка липсвали доказателства, че до сирийския гражданин е изпратено писмо с обратна разписка, с което той да бъде уведомен  за образуваното производство съгласно чл.78, ал.2 от ЗУБ. Действително, в хода на административното производство органът е събрал данни за декларирани постоянен и настоящ адрес, но на същите не са изпратени писма с обратни разписки съгласно чл.78, ал.2 от ЗУБ, нито се съдържат данни за залепени уведомления на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, на установените постоянен и настоящ адрес на чуждия гражданин. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода, че при неспазване на задължителната поредност за уведомяване по чл.18а, ал.8 и ал.9 от АПК, вр. чл.78, ал.2 от ЗУБ, административният орган неправилно е пристъпил към уведомяване по реда на чл.18а, ал.10 от АПК – чрез съобщение на Интернет страницата си. В нарушение на чл.26, ал.1 от АПК и чл.78, ал.2 от ЗУБ чуждият гражданин не е уведомен за началото на административното производство, респ. в нарушение на чл.34, ал.3 от АПК е накърнено правото му на защита в него, довело до неизясняване на фактите по случая по смисъла на чл.35 от АПК. Обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,