Определение № 2297 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1457/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на ищеца „Фонд за енергетика и енергийни икономии – ФЕЕИ“ АДСИЦ за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд. Ответникът Община Борован оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Третите лица помагачи Европейска банка за възстановяване и развитие и „Енемона“ АД (н) не изразяват становище. При проверката по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът намери молбата за допустима. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в исков процес и се ползва със сила на пресъдено нещо. Същото е влязло в сила на 13.01.2026 г. с постановяване на определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното му обжалване. Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК – на 14.04.2026 г. (първи присъствен ден след официален празник), дължимата държавна такса е внесена. Изложени са твърдения, обосноваващи квалификация на искането по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно, че е налице противоречие между решението, чиято отмяна се иска, и по-ранно влязло в сила решение между същите страни, по въпроса относно действителността на сключен между страните договор за спогодба, макар и двете решения да имат за предмет различни части от вземанията по тази спогодба. Изложените в тази насока възражения на ответника за недопустимост на искането за отмяна са неоснователни, доколкото молбата съдържа мотивирано изложение на обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна, като същите са подлежат на квалификация по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Възражението, основано на разликата в предмета на двете дела, е от значение за основателността, а не допустимостта на искането, а възражението, че молителят-ответник е могъл да се позове и представи предходното решение като доказателство в следващото производство би било относимо към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но е неотносимо към основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК. С тези мотиви съдът