Определение № 159 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. С. Г. срещу определение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІV г.о., № 33 от 04.02.2022 г. по гр.д.№ 315/ 2022 г., с което е оставена без разглеждане подадената от Е. Г. молба вх.№ 25138800 от 14.09.2021 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 20169008 /06.08.2021 г. по гр. д. № 12040/ 2020 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по глава втора от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Частният жалбоподател поддържа, че решението на районния съд е постановено при много „празноти“, поради невъзможността той да вземе активно участие в производството. Излага доводи, че фактическата обстановка, приета в първоинстанционното решение, не съответства на действителността. Моли определението на другия състав на ВКС да бъде отменено, без да излага каквито и да е съображения по неговата законосъобразност. Ответната страна П. С. Ч. - Г. оспорва частната жалба като поддържа, че изнесеното в нея не отговаря на истината. Също не излага съображения по законосъобразността на обжалваното определение. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния Софийски районен съд е било образувано по молба на П. С. Ч. - Г. срещу Е. С. Г. за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. С решение от 06.08.2021 г. районният съд уважил молбата. Молителят Г. е уведомен за него на 02.09.2021 г. чрез пълномощник и не е подал жалба в законоустановения 7-дневен срок. Жалбата е подадена на 14.09.2021 г. и е администрирана като молба за отмяна. Тя е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на ВКС. Прието е, че производството по чл.12 и сл. ЗЗДН е по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Постановените в такива производства съдебни решения, дори когато са влезли в сила и завършват с налагане на своеобразна административна мярка, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Според разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производства по спорна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Определението е законосъобразно. Съдебните решения, с които съдът администрира граждански правоотношения по молба на заинтересована страна, не подлежат на отмяна. Това следва изрично от задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.4. В него е разяснено, че този вид решения нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква сила на пресъдено нещо. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със сила на пресъдено нещо. С решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, не се разрешава материалноправен спор. Затова те не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК и правилно подадената молба за отмяна на такова решение е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на ВКС. Без каквото и да е значение са доводите на частния жалбоподател по правилността на влязлото в сила решение. В настоящето производство предмет на проверка е единствено преценката на другия състав на ВКС по въпроса има ли молителят право на отмяна. С потвърждаването на извода, че такова право няма, правомощията на настоящия съдебен състав се изчерпват и той не може да проверява правилността на други постановени в предходни производства актове. По изложените съображения Върховният касационен съд