Решение № 449 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район «Витоша»- Столична община, чрез процесуален представител против решение № 22701/01.07.2025г., постановено по адм.дело № 5170/2025г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което по жалба от С. К. Б. е отменен мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“- Столична община(СО) по заявление с вх. №РТ25-МД94-45/07.04.2025 г. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се съображения за недопустимост на заявление с вх. №РТ25-МД94-45/07.04.2025 г. поради наличие на висящо административно производство по предишно заявление с вх.№РВТ25-МД94-18/05.03.2024г., със същия предмет и страни, като съдът необосновано е приел, че по заявлението от 05.03.2024г. е формиран мълчалив отказ. Иска отмяна на съдебния акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ответникът, чрез пълномощника си, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага мотивирани съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“- СО по заявление/молба-декларация с вх. №РТ25-МД94-45/07.04.2025 г., с което С. Б. е поискала извършването на административна услуга, изразяваща се в заверка на удостоверение(т.3) относно ПИ с [идентификатор] по КККР, гр.София, дали е актуван или не като общинска собственост, както и утвърждаване на посочените в молба-декларацията свидетели и преписката е изпратена на административния орган за извършване на услугата в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. По делото е установено, че от С. Б. е била подадена молба- декларация № РВТ24-МД94-18/05.03.2024 г., включваща същата (като процесната) административна услуга и за същия имот- ПИ с [идентификатор]. На 12.09.2024г. със заявление е приложила удостоверение от ОбСЗГ „Западна“ и скица на имота от 01.12.2023г. Със Заявление от 06.02.2025 г. С. Б. е поискала прекратяване на преписката поради забавяне. Във връзка с молба-декларация с вх. №РТ25-МД94-45/07.04.2025 г. от кмета на район «Витоша» е изпратено писмо от 11.04.2025г. до С. Б. за представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на бившите собственици на имота, тъй като информацията в района за налични АДС, съставени до 01.06.1996г. е класирана по имената на бившите собственици на имотите към момента на отчуждаване. В писмото е посочено, че срокът за издаване на исканото удостоверение се счита за продължен по реда на чл.57, ал.7 от АПК, както и че работата по преписката ще продължи съгласно разпоредбите на чл.30 АПК. На 16.04.2025г. е обжалван от С. Б. мълчалив отказ на кмета на район «Витоша» по заявление с вх. №РТ25-МД94-45/07.04.2025 г. С определението си от 02.06.2025 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът се е произнесъл но възражението за допустимостта на жалбата, приемайки липса на пречка по чл.159, т.1 от АПК, с мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция. В писмото от 11.04.2025г., с което се указва на заявителя да представи документи в определен срок от съобщението, липсва предупреждение, че в случай на неизпълнение следва прекратяване на административното производство, поради което не притежава белезите на акт по чл.30, ал.2 АПК. Съдът е приел, че след като в рамките на започнало административно производство по искане за извършване на административна услуга по подадена молба- декларация № РВТ24-МД94-18/05.03.2024 г., административният орган не е извършил в срока по чл.57, ал.2 от АПК поисканата услуга, единственият възможен правен извод е, че е налице отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, като обстоятелството, че този мълчалив отказ не е бил оспорен, не води до извод, че е налице висящо производство. Също така, влезлият в сила мълчалив отказ по предходното заявление не е пречка за подаване на ново искане за извършване на исканата административна услуга. В случая, административният орган не е прекратил производството поради недопустимост след дължимата проверка по чл.27 АПК на предпоставките за допустимостта на искането, в т.ч. и за липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. По същество, съдът е приел жалбата за основателна. Първоинстанционният съд е счел, че процесният случай се отнася до искане за извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация от кмета на общината във връзка с обстоятелствена проверка на недвижим имот. Същата е необходима за развиващото се пред нотариус охранително производство, в резултат на което се признава придобиването на право на собственост по давност от едно лице (чл. 587 и чл. 588 от ГПК). Правомощията на административния орган, който не е участник в това производство, се изчерпват единствено и само със заверка на молбата - декларация и с издаването на удостоверението за имота, удостоверяващо дали същият е или не е държавна или общинска собственост, има ли издаден акт за общинска собственост. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като с него се препятства правото на жалбоподателя да инициира производство по реда на чл. 587 и чл.588 от ГПК по отношение на имота. В заключение, съдът обуславя извод, че поисканата с процесната молба-декларация с вх. №РТ25-МД94-45/07.04.2025 г. административна услуга е дължима, като липсва пречка, която освобождава органа от задължението при условията на обвързана компетентност да я извърши при наличието на правен интерес за заявителя на услугата. Решението е валидно, допустима и правилно. Неоснователно в касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на постановеното съдебно решение като постановено по недопустима жалба. Възражения за недопустимост на първоинстанционното съдебно производство са релевирани и пред първата инстанция и същите правилно са преценени като неоснователни по съображения, които се споделят и от настоящия съста. Настоящата съдебна инстанция, съобразявайки документите, съдържащи се в административната преписка, споделя доводите на АССГ, че производството, образувано по молбата-декларация с вх. № РВТ24-МД94-18/05.03.2024 г. не е висящо, след като административният орган не е извършил в срока по чл.57, ал.2 от АПК поисканата услуга, поради което е формиран отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Този отказ не е бил оспорен в срока по чл.149, ал.2 от АПК, което е довело до влизането му в сила. Следва да се подчертае, че правилно решаващият съд е приел, че се касае за подадена молба за извършване на административна услуга, а не за искане за издаване на индивидуален административен акт, поради което, и след като услугата не е извършена, няма пречка извършването й да бъде поискано повторно. В този смисъл е налице и съдебна практика, която е цитирана от първостепенния съд. Съгласно чл. 30, ал. 2 АПК при констатация, че конкретно искане не е подкрепено с необходимите писмени доказателства, административният орган указва представянето им като указанието следва да сочи законния тридневен срок от съобщението за изпълнение и да съдържа предупреждение, че в случай на неизпълнение следва прекратяване на административното производство. В случая, в писмото от 11.04.2025г. е определен 14-дневен срок за представяне на посочените документи, но липсва предупреждение за прекракратяване на административното производство при неизпълнение на указанията в срок. След като писмото няма изискуемото по чл. 30, ал. 2 АПК съдържание, то не може да се приеме като редовен акт, пораждащ правни последици. Освен това, по делото не се установява това писмо да е било редовно връчено на адресата С.Б. и тя да е узнала за него, за да се приеме, че срокът за произнасяне, съгласно чл. 30, ал. 3 АПК, не тече. В този смисъл неоснователно е позоваването от страна на касационния жалбоподател на разпоредбата на чл. 57, ал.7 АПК за продължаване на срока за произнасяне. Липсва и изричен акт за прекратяване на административното производство. Ето защо единственият извод е за формиран мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК, след като административният орган не се е произнесъл в законовия 7-мо дневен срок по заявлението от 07.04.2025г., а жалбата не е преждевременно подадена и е допустима. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно характера на исканата административна услуга. По делото безспорно е установено, че ответникът по касационната жалба е поискал извършването на административна услуга – заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посоченият имот е записан като общинска или държавна собственост. Документът е необходим на заявителя във връзка с производство по чл. 587 ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Правилно административният съд е констатирал наличието на правен интерес от водене на съдебното производство по отношение на жалбоподателя. Правният интерес на С. Б. е да получи административна услуга- да се снабди с документ по повод производство по чл.587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка (чл. 79 от Закона за собствеността). Наред с това, правилно първостепенният съд е счел, че административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Задължението му се изразява именно в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. Заверката на молбата-декларация всъщност означава административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот. Евентуален спор за право на собственост не е предмет на настоящото съдебно производство. Административният орган е длъжен да извърши поисканата административна услуга, като инкорпорира становището си, ако счита че имотът или част от него е общинска собственост и съображенията си за това, в образеца на молбата-декларация. В случая административният орган не е извършил исканата административна услуга, тъй като не е заверил приложената молба-декларация по образец. Този отказ е незаконосъобразен, защото независимо какво е изявлението на кмета на район "Витоша" по отношение на наличието на общинска собственост върху имота, той е длъжен да го отрази в представената молба-декларация по образец. Наред с това, кметът на района следва да изпълни и задълженията си за посочване на свидетели за извършване на обстоятелствената проверка, съгласно чл. 587, ал.2 ГПК. Крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт върху имота принадлежи на нотариуса. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от посочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответната страна своевременно е поискала присъждане на разноски в касационното производство. Видно от представения пред настоящата инстанция списък с разноски, претендира се сумата от 1 000 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2025г. От съдържанието на този договор се установява, че платената сума от 1 000 лв. е за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното, не са налице пречки сумата от 1000 лв.- разноски за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция да бъде присъдена на С. Б. с настоящия съдебен акт. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение