Решение № 431 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г.

Решение № 431 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 475 от 04.12.2009 г. постановено от Благоевградски окръжен съд, ГК, по гр. д. № 554/2009 г., с което е потвърдено решение № 1807 от 31.03.2009 г. на Благоевградски районен съд по гр. д. № 1032/2008 г. С последното е признато за установено по отношение на С. П. У., че В. Г. П. и М. Г. К. са собственици на УПИ VII-2564 от кв. 2 по плана на VII микрорайон-Благоевград, идентичен с поземлен имот с кадастрален номер 04279.622.8 с площ 347 кв. м., както и че М. Г. К. е собственик на първия жилищен етаж от построената в мястото сграда с идентификатор № 04279.622.8.1.1 с площ 78 кв. м. и е осъден С. П. У. да предаде на М. Г. К. владението върху жилищния имот. С решението е отменен нотариален акт № 11, т. 1, нот. д. № 112/1979 г., с който С. П. У. е признат за собственик на * ид. ч. от поземления имот - парцел VIII, пл. № 2134 и 2135 от кв. 207 по плана на Благоевград, както и на целия първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в западната част на парцела. Жалбоподателят С. П. У. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради неучастие на задължително необходим другар - неговата съпруга, както и че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила. Според него съдът е нарушил задължението си да следи за активната и пасивната процесуална легитимация в процеса. На второ място поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно тези за извършеното от него деклариране на имота и заплащане на данък за него. Направените изводи, че не владее идеална част от имота и че е бил наемател счита за необосновани. С оглед на това претендира обезсилване на решението или отмяната му. Ответниците по жалбата В. П. и М. К. в писмения си отговор намират жалбата за неоснователна. С определение № 447 от 30.04.2010 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали при предявен иск за собственост срещу ответник, който твърди придобиване на имота по давност по време на брака, съпругата му е необходим и задължителен другар в процеса. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от В. Г. П. и М. Г. К. срещу С. П. У. досежно недвижим имот - УПИ VII-2564 от кв. 2 по плана на Благоевград с първия жилищен етаж двуетажната жилищна сграда в западната част на имота. Наследодателят на ищците Г. Р. е бил собственик на дворното място с паянтова къща в него. В периода 1969 - 1971 г. в мястото е построена двуетажна жилищна сграда и с нотариален акт № 59, т. II, д. № 265/1975 г. той е дарил на двете си дъщери - ищци по делото, дворното място - парцел VIII, пл. № 2153 в кв. 55 по плана с площ от 205 кв. м. при равни квоти, като на всяка от тях е прехвърлил и по един етаж от жилищната сграда: на М. К. първия етаж, а на В. П. втория етаж. Същевременно, с писмен договор от 1968 г. Г. Р. е продал на ответника С. У. първия етаж от бъдещата къща и половината от мястото. Ответникът се легитимира като собственик с нотариален акт, издаден през 1979 г., за собственост по давност върху * ид. ч. от двора и първия етаж от къщата. Установено е от събраните свидетелски показания, че ответникът е ползвал първия етаж и понастоящем държи ключа за него. При горната фактическа обстановка Благоевградски окръжен съд е приел, че ищците са собственици на поземления имот и на къщата по силата на извършената сделка от наследодателя и че ответникът не е могъл да придобие по давност част от мястото и първия етаж понеже от построяването на сградата до съставянето на констативния нотариален акт през 1979 г. не е изтекъл 10-годишен срок. По тези съображения е постановил решението си, с което е уважил иска за собственост. Касационното обжалване е допуснато чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради констатирано противоречие с практиката, въплътена в Решение № 1366/12.04.1983 г. по гр. д. № 4490/82 г. на I г. о., Решение № 3193/29.01.1972 г. по гр. д. № 209/70 г. на I г. о. и Решение № 63 от 1974 г. по гр. д. № 52/74 г. ОСГК относно задължителното участие в процеса на съпруга на страната, която твърди, че е придобила недвижим имот по давностно владение, осъществявано по време на брака. В посочените решения се приема, че в хипотези на необходимо и задължително другарство, каквото е другарството между съпрузите относно имоти - семейна общност, съдът е длъжен служебно да конституира неучастващия в делото съпруг. Обжалваното решение е постановено без да бъде взето предвид, че от събраните данни /свидетелските показания/ става ясно, че ответникът У. има сключен граждански брак и след като същия претендира придобиване на имота по давност, то давностният срок е текъл по време на брака, което означава, че евентуално придобития имот би бил съпружеска имуществена общност. Според цитираната практика в такава ситуация съдът, в рамките на задължението си да следи за надлежната процесуална легитимация на страните /чл. 25 ГПК (отм.), има правомощие сам да изиска данни за неучастващия съпруг и да го конституира като страна по делото. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС на основание чл. 291 ГПК намира за правилна практиката в посочените три решения. Тази практика е последователно провеждана през годините и понастоящем е утвърдена такава. След като по силата на закона /Семейния кодекс/ имуществената общност на съпрузите представлява неделима и бездялова съсобственост, то процесуалната легитимация на двамата съпрузи относно правоотношение, засягащо имуществената общност, е съвместна, тъй като еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. В този случай е налице задължително необходимо другарство, каквото визират чл. 216, ал. 2 и чл. 304 ГПК. В същия смисъл е постановено и решение на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, а именно решение № 287 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 1281/2009 г. на II г. о., което съставлява задължителна практика. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Въззивният съд е разгледал иска за собственост против С. У. и е постановил решение, с което не е уважил предявеното от него възражение за придобиване на процесния имот по давностно владение, без да изпълни задължението си, посочено по-горе, да осигури участие в процеса и на съпругата му като необходим и задължителен другар с оглед на факта, че осъществяваното владение и изтичането на давностния срок е станало по време на брака. Постановеното решение без участие на съпругата на ответника по предявения иск за собственост на имот съпружеска имуществена общност, е недопустимо. В случая съпрузите имат съвместна процесуална легитимация, която съставлява абсолютна процесуална предпоставка и за която съдът следи служебно. Участието на всички необходими задължителни другари е условие за допустимост на процеса и съдът констатирайки, че има неучастващ другар, който би бил обвързан от силата на присъдено нещо на решението, е бил длъжен да даде възможност на ищците са насочат иска си и спрямо съпругата на С. У. Междувременно, по настоящето дело е постъпила молба от В. М. У. от [населено място], с което тя представя удостоверение, установяващо, че на 26.01.1964 г. е сключила граждански брак със С. П. У. С молбата тя е поискала отмяна на обжалваното решение на основание чл. 304 ГПК. При тези изводи постановеното въззивно решение, с което искът е разгледан без участието на съпругата на ответника У. - В. М. У., подлежи на обезсилване, като на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което е необходимо да бъде конституирана В. М. У. като ответник в процеса наред със С. П. У. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.