Определение № 484 от 12.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4146/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Т. срещу определение № 10021 от 22. 04. 2019г., постановено по ч.гр.д. № 5148/2019г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение частна въззивна жалба на касатора срещу разпореждане от 10. 09. 2018г., с което е оставена без разглеждане молба по чл. 248 ГПК на длъжника в заповедното производство Д. Г. Х. за допълване на определение № 292699/13.12.2017г. по ч.гр.д.№ 31360/2017г. на СРС в частта досежно разноските в заповедното производство, като подадена след законния преклузивен срок. Касаторът навежда доводи за недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение, поддържайки че в качеството му на процесуален представител на длъжника не е уведомяван за съдебния акт, поради което и молбата по чл. 248 ГПК не би могла да е просрочена. Ответникът по частната касационна жалба – „Софийска вода“ АД не подава отговор. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд по частна жалба срещу първоинстанционно разпореждане за връщане като просрочена на молба по чл. 248 ГПК за допълване на първоинстанционен съдебен акт досежно разноските, постановен в заповедно производство по заявление по чл. 410 ГПК. Съгласно задължителното разрешение в т. 8 ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване поради двуинстанционния му характер. Това разрешение досежно постановените по същество съдебни актове в заповедното производство, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК, се отнася и до всички определения в това производство, вкл. преграждащите, и тези, обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство като въззивното определение по частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Атакуваното въззивно определение е именно такова. Ето защо съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК то, както и всеки друг въззивен съдебен акт в заповедното производство, не подлежи на обжалване пред ВКС. Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,