Определение № 324 от 15.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 656/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. А., [населено място] срещу определение № 2519/18.11.2013г., постановено по ч.д.н.№ 4314/13г. от Софийския апелативен съд, с което оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 4689/09.07.13г. по т.д.№ 1644/10г. на Софийския градски съд за отказ да се издаде постановление за възлагане на недвижим имот, обявен за публична продан в производството по несъстоятелност и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по силата на чл.717з, ал.3 ТЗ само постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участниците в търга и от длъжника, докато отказът да бъде издадено постановление не подлежи на инстанционен контрол, поради което подадената частна жалба е недопустима. Определението е правилно. Съобразно с разпоредбата на чл.717з, ал.3 ТЗ на обжалване пред апелативен съд подлежи постановлението за възлагане на недвижим имот, продаден по реда на глава 46 на ТЗ в производството по несъстоятелност. По силата на чл.613а, ал.3 ТЗ, извън изрично изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ решения и определения на окръжните съдилища, постановените актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Посочената разпоредба препраща към реда на чл.274, ал.1 ГПК, в който случай инстанционният контрол е предопределен от предвидена изрична обжалваемост на първоинстанционния акт или от преграждащия за делото характер на определението или разпореждането. В случая, специалният закон – ТЗ не предвижда обжалваемост на отказа да се издаде постановление за възлагане на недвижим имот и същото не е преграждащо, поради което подадената частна жалба пред апелативния съд е недопустима. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да се потвърди. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд