Решение № 5885 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2025 г.
ВАСТрето отделение01.06.2026 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3031 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1393/ 2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ОСЪЖДА К. Й. С. от [населено място], община Симитли, област Благоевград, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград разноски в размер на 70 (седемдесет) евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Й. С. от [населено място], община Симитли, област Благоевград, подадена чрез упълномощен представител адвокат Е. Хубенова, срещу Решение № 3031 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1393/ 2024г. по описа на Административен съд– Благоевград (АС Благоевград). В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касационният жалбоподател смята, че първоинстанционният съдебен състав не е извършил в пълнота необходимата за случая проверка на важни факти и обстоятелства като не е допуснал събиране на необходимите доказателства. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за вреди. Моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение. Касационният жалбоподател в представената писмена защита, подадена от адвокат Е. Хубенова излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното съдебно решение и осъждане на ответника да заплати претендираното обезщетение, ведно с лихвите върху тях. Моли да се присъдят направените по делото разноски, като представя договор за правна помощ и списък за техния размер. Ответникът– Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ)– Благоевград в писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител- главен юрисконсулт Н. Стоянова изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Счита решението за правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В представеното писмено заключение намира, че спрямо съдебния акт не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд- Благоевград е бил сезиран с искова молба на К. Й. С., предявена срещу Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ)- Благоевград с посочено правно основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 9000 лева, представляваща обезщетение за претендирани от ищцата в качеството й на земеделски производител и производител на тютюн имуществени вреди, представляващи неполучено от ищцата, полагащо й се финансово подпомагане/ субсидия за доказано средногодишно количество изкупен тютюн реколта 2018 г. по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за референтния период 2016г.– 2018г. за кампания 2023 г. в резултат на твърдени незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на Общинска служба по земеделие гр. Симитли, ведно със законната лихва, считано от предявяване на процесния иск до изплащането му. С обжалвания съдебен акт на АС Благоевград е отхвърлен изцяло искът на К. Й. С.. За да достигне до този резултат адм. съд е посочил, че се претендира обезвреда за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Общинска служба по земеделие гр. Симитли по неправилно въвеждане на количество изкупен тютюн за 2018 г., предаване на некоректни/ неправилни данни за действителните количества изкупен тютюн за реколта 2018г. по партидата на ищцата- К. Й. С. към системата ИСАК за участие по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023г., относно референтния период 2016г.– 2018г., както и незаконосъобразни фактически бездействия за предприемане на необходимите корекции по неправилно пренесените данни. В конкретния случай ищцата претендирала обезвреда за неполучено финансово подпомагане въз основа на средногодишно количество изкупен тютюн за реколта 2018 г. от референтния период на подпомагане (2016 г. – 2018 г.) по мярка за кампания 2023 г. След 2023 г. Република България прилага Стратегически план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 г.– 2027 г. т.е., че в резултат на действия и бездействия на ответника, ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 9 000 лева, поради обстоятелството, че е била лишена от възможността да подаде заявление за подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г. относно референтния период 2016 г.– 2018 г. Безспорно съдът установил в производството, че за тази кампания ищцата не е подавала редовно заявление за подпомагане. Същата твърди, че причина за това е обстоятелството, че по партидата й неправилно е въведено количеството изкупен тютюн за 2018г. Съдът е установил в производството, че по партидата на оспорващата в ИСАК е налице некоректно вписване на изкупеното количество тютюн за 2018 г. Заключил, обаче, че в конкретния случай не е доказана пряката и непосредствена причинна връзка между тези записвания и твърдените от ищцата имуществени вреди. Не била споделена тезата на ищцата, че хронологията от отделни действия и бездействия на служителите на ответника, в тяхната съвкупност, в крайна сметка е довела дотам, че същата не е успяла да подаде заявление за финансово подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023г. относно референтния период 2016 г.– 2018г. Съдът не констатирал конкретно посочените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия да са в пряка и непосредствена причинна връзка с пропуснато от същата финансово подпомагане, т.е. не се установило пряка причинно- следствена връзка между неправилно въведените данни от служителите на Общинска служба по земеделие гр. Симитли и твърдяната от частноправния субект вреда. По делото било представено заключение от съдебно– счетоводна експертиза, което съдът кредитирал като обективно, мотивирано, обосновано и професионално защитено. Решаващият съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало наличие на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид така констатираното отсъствие на причинна връзка между незаконосъобразното действие и претендираните имуществени вреди е счел за неоснователна и исковата претенция за присъждане на обезщетение в претендирания размер. Поради липсата на всички елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- адм. съд преценил, че не следва да се ангажира отговорността на ответника– за имуществени вреди, поради което искът се явявал недоказан и бил отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси– чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- К. С. за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на К. Й. С. против ОДЗ Благоевград за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. За да се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт или от действия или бездействия на административен орган, трябва да е приключило окончателно административното производство по издаване на акта. В случая такова производство по кандидатстване за подпомагане на земеделски производител въобще не е започнало. С това липсва начало на валидно правоотношение, чието развитие може да се разглежда, като възникнало предпоставка за иск от вида на процесния. Правилно съдът е приел, че ищцата няма подавано заявление за кандидатстване (подпомагане) по мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързан с производство“ за референтен период 2016 г. – 2018 г. за кампания 2023 г. по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за прилагане на административните санкции и Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. Правилно съдът приема, че с оглед неизпълнение на тези изисквания, зависещи от ищцата, тя не е направила необходимото в указания срок, като в този смисъл същата неоснователно търси обезщетение за бездействия на служители от Общинска служба по земеделие Благоевград. В случая самата тя не е извършила нужните действия, за да възникнат задължения за извършване на съответните проверки и отпускане, съответно неотпускане на финансово подпомагане, т.е., за да се твърди, че в конкретния случай същата е лишена от полагащото й се финансово подпомагане. Между страните няма спор, че са налице погрешно въведени данни и същите не са коригирани независимо от предприетите от ищцата действия, като ирелевантна е причината за допуснатото несъответствие в конкретната фактическа обстановка. Видно от разпоредбите на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за прилагане на административните санкции не изисква подаване на конкретно количество изкупен тютюн, данните се вземат предвид съобразно регистъра на тютюнопроизводителите, където, както се установи в настоящото производство, фигурират всички заявени от ищцата количества изкупен тютюн реколта 2018 г. В Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни е регламентиран ред за корекция на представените данни от заявителя, т.е. наличието на некоректно въведени данни не е основание и не води автоматично до неподаване на заявление за финансово подпомагане. Подаването на заявление за участие в процесната мярка е поставено в зависимост от личния избор и преценка на кандидата и неподаването на заявление не в резултат на действия на служителите на Общинската служба по земеделие. Наличието на неправилно въведени данни не препятства подаване на заявление за подпомагане по реда и в сроковете, регламентирани в приложимите нормативни разпоредби, посочени по- горе. Поради това следва да се приеме, че събраните доказателства не установяват спрямо ищцата да са осъществени фактически действия, в резултат на които да са настъпили за нея неблагоприятни последици представляващи твърдените имуществени вреди. Не е налице противоправно фактическо действие или бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК, чл.256 АПК, което да е причинило вреди. Адм. орган е длъжен да се произнесе само при наличието на искане, което представлява правно, а не фактическо действие, а извършването на предхождащите това проверки е част от сложния фактически състав по издаването на крайния акт и също не може да се приравни на фактически действия. От друга страна, не е допустимо спорното благо по административното правоотношение, което не е осъществено и приключило, да се присъжда по реда на ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Благоевград разноски по делото в размер на 70 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,