Определение № 6135 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2026 г.

Производството е по реда на чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. С., чрез процесуален представител, против определение №11682 от 25.03.2026г. по адм. дело № 2848/2026г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което в производство по чл.197 и сл. АПК е отхвърлена жалбата на С. срещу писмо изх.№517000-2330 от 03.02.2026г. на директора на ОДМВР-София. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (при липса на мотиви) и при неправилно приложение на материалния закон (липса на отрицателната предпоставка по чл.27, ал.2, т.1 АПК). Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяна на определението и отмяна на отказ с рег.№517000-2330/03.02.2026г. на директора на ОДМВР-София да разгледа писмено заявление на К. С. от 23.12.2025г. по описа на РУ-Своге, относно заличаване личните данни, събирани, обработвани и съхранявани от МВР по повод образувано и приключило наказателно производство -ДП №260/2015г. по описа на РУ Своге, пр. пр. №938/2015г. по описа на РП-Своге, както и задължаване директора на ОДМВР-София за произнасяне по направеното писмено искане. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба- директора на ОДМВР-София, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 вр. чл.200, ал.2 АПК от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за верен извода на АО за осъществяването на предвидената в кодекса отрицателна процесуална предпоставка на чл.27, ал.2 т.1 АПК, изключваща правото на административно производство, предмет на защита по реда на чл.197 АПК. Съдът е счел, че съпоставката на предмета на предявеното повторно искане с вече разпореденото от органа с Решение №517р-2798 от 04.02.2025г. обуславя заключение за идентичност на инициираното производство с приключилото с влязъл в сила АА след проведен съдебен контрол. Според АССГ от заявителя не са твърдени възникнали нови юридически факти от значение за случая, обуславящи промяна във фактическото и правното положение, респ. сочещи на предвидените в релевантната правна уредба основания за отпадане необходимостта от събиране, обработване и съхранение на информацията, а цитираният в искането на С. Регламент (ЕС) 2016/679 и Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22 са надлежно обсъдени и взети предвид от съда при проверката на законосъобразността на постановения от органа с Решение №517р 2798 от 04.02.2025г. отказ по същество. Определението е правилно като краен резултат. Основателен е довода на частния жалбоподател, че в случая са относими разрешенията, приети в Решение на Съда (голям състав) от 30.01.2024г. по дело №С-118/22г. Съобразно Решението на Съда, чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Според т.70 от Решението на СЕС, чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от Решението следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва- в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата-в крайна смета да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на администратора на лични данни (полицейския орган), съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. В случая с предходно заявление от 04.02.2025г. К. Г. С. е поискал от министъра на вътрешните работи заличаване на негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във вр. с досъдебно производство от 2015г. С Решение №517р-2798 от 04.02.2025г. на директора на ОДМВР-София искането е отхвърлено, като по реда на съдебния контрол с влязъл в сила съдебен акт е установено, че АО в проведеното производство е извършил проверка и предвид съображенията на СЕС в решението по дело №С-118/22г. е направил преценка на необходимостта от продължаване съхраняването на лични данни на искателя, които са били обработвани, вкл. във вр. със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, съобразявайки данните към датата на подаване на искането. Към 30.01.2024г. - датата на постановяване решението на СЕС по дело №С-118/22г., и към 04.02.2025г. - датата на постановяване Решение №517р-2798 от на директора на ОДМВР-София в българското законодателство не са транспонирани разпоредбите на чл.4, параграф 1, б. (в) и (д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, съобразно които администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриването на събраните лични данни или периодичен преглед. Същевременно според §1 от Инструкция за изменение на Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 87 от 2021 г.), Обн. ДВ. бр.114 от 24 декември 2025г. (в сила от 24.12.2025 г.)., в чл. 7 ал. 1 се изменя така: "