Определение № 3982 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 703/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. М. Н. и С. М. Н., чрез техния родител и законен представител Н. М.-М., сирийски гражданин, с предоставена временна закрила в Република България, чрез адв. М. Василева, срещу определение № 10117 от 17.11.2025 г. постановено по адм. дело № 2388/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което жалбата им срещу заповед № ЗСПД/Д-РВ/26171/07.10.2025 г., издадена от Д. Йорданова, началник отдел „Социална закрила“, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи, че държавната такса е била заплатена своевременно на 17.10.2025 г., съдът неправилно е приел, че представянето на платежното нареждане с молба от 17.11.2025 г., след изтичане на дадения 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите, съгласно разпореждане № 9337 от 28.10.2025 г., жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Искането е определението да бъде прогласено за нищожно, а в условия на евентуалност обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Ответната страна не е взела становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав, прецени данните по делото и намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна с правен интерес, за която обаче към настоящия момент са налице процесуални пречки за разглеждането й по същество. За да постанови обжалваното определение Административен съд – Пловдив е приел, че не са изпълнени в срок указанията, дадени с разпореждане № 9337 от 28.10.2025 г. С разпореждането на съда на жалбоподателите са дадени указания в 7-дневен срок да представят документ за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. и пълномощно за процесуалното представителство на адв. М. Василева. Разпореждането е връчено на 30.10.2025 г., съответно крайния срок, в който е трябвало да представи доказателства за това, е бил 06.11.2025 г. Видно от данните в Системата за сигурно електронно връчване, молбата за отстраняване на нередовностите е постъпила в съда на 17.11.2025 г., след изтичане на законоустановения срок. От представеното платежно нареждане обаче се установява, че дължимата държавна такса е заплатена още на 17.10.2025 г., преди издаването на разпореждането, поради което същата е внесена в срок, макар платежният документ да е представен след изтичане на 7-дневния срок, даден с разпореждане № 9337 от 28.10.2025 г. за отстраняване на констатираните нередовности. В конкретния случай държавната такса е била реално заплатена в законоустановения срок, но платежният документ е представен след изтичане на указания от съда 7-дневен срок. Именно по въпроса дали при тези обстоятелства следва да се приеме, че нередовността на жалбата е отстранена, е налице противоречива съдебна практика на Върховния административен съд. Във връзка с гореизложеното, по искане на изпълняващия функциите председател на Върховния административен съд, е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Отстранена ли е нередовността на жалбата, ако дължимата държавна такса е заплатена в указания от съда законоустановен в АПК срок, но платежният документ е представен извън този срок?“. Поставеният въпрос има пряко отношение към правилното тълкуване на приложимата за спора по административно дело № 703/2026 г. правна норма, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК до разрешаването му от Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2025 г. Мотивиран така, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,