Определение № 5876 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 942/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Г. Н. М., чрез процесуален представител адв. Д. А., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 5136/12.11.2024г., в частта относно разноските посредством присъждане на разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Молбата е основана на твърдения, че с нарочно писмено искане от 29.10.2024г. страната е представила списък и доказателство за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът не е съобразил при произнасяне по отговорността за разноски по делото. Отправено е искане за допълване на определение чрез присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в доказан размер. В отговор на искането К. С. К. изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че в случая касационната жалба е оставена без разглеждане и съдът не е пристъпил към разглеждане на основанията за допускане до касация по чл. 288 от ГПК. Депозиран е бланкетен отговор на касационната жалба, поради което поддържа, че липсва адвокатска дейност, която следва да бъде овъзмездена. Представяне на списък на разноски от друга страна счита, че следва да се извърши единствено в открито съдебно заседание, за да се обезпечи правото на защита на насрещната страна. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. По подадена от К. С. К. касационна жалба е постановено определение № 5136 от 12.11.2024г., с което касационната жалба е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея гр.д. № 942/2023г. по описа на ВКС, III ГО – прекратено. В определението, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК съдът приел искането на ответника по касация С. Ч. И. за присъждане на разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за доказано по основание като уважил същото, а искането на ответника по касация Г. М. – за недоказано по основание, поради което на тази страна не е присъдил разноски. Г. М. е депозирала отговор по делото представлявана от процесуален представител адв. Д. А., с която е сключила договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024г. В договора страните уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, платими по банков път на две вноски. Списък на разноските и доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение по делото Г. М. е представила с отделна молба от 29.10.2024г. Съобразно същите страната е заплатила уговореното възнаграждение за адвокат в общ размер на 1200 лева по банков път на две равни вноски. Следователно претендираните разноски са действително извършени и са налице предпоставки за присъждането им. Релевираното в отговора на молбата възражение съдът квалифицира като такова за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изхождайки от характера на правния спор, фактическата и правна сложност на делото и видът и количеството на извършената от адвоката работа, която в случая се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба, съдебният състав приема, че възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. Дължимото възнаграждение с оглед действителния обем на предоставената по делото правна помощ съдът определя в размер на 600 лева. Ето защо молбата за допълване на определението е основателна до определения размер, като за разликата до пълния претендиран размер, искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение