Определение № 453 от 27.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 405/2009 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на търговеца-касатор „Б” ООД – София, подадена от процесуалния му представител по пълномощие адв. К от АК- В., с искане за спиране изпълнението на обжалваното от него пред ВКС въззивно решение № 91 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.V.2009 г., по в.т.д. № 454/08 г., с което д-вото е било осъдено по 7 пера да заплати на „С” Е. – гр. В. сума в общ размер на 86 503.09 лв. /осемдесет и шест хиляди петстотин и три лева и девет стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.VІ.2005 г. и до окончателното й изплащане. Въззивното решение е било атакувано частично: по четири от общо 7-те пера, а именно за сумите 1 875.31 лв.; 2 323.18 лв.; 6 799.19 лв. и 5 336.59 лв. или общо до размер на сумата 16 334.27 лв. /шестнадесет хиляди триста тридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/. Като поддържа, че касационната му жалба е подадена своевременно /в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК/, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно било внесено по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на сбора от присъдените суми парично обезпечение в размер на 16 334.27 лева, „Б” ООД – София претендира това негово особено искане, залегнало в касационната му жалба срещу горепосоченото въззивно решение, да се уважи. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следните данни по делото: Препис от постановеното на 21.V.2009 г. осъдително въззивно решение № 91 на Варненския апелативен съд е бил надлежно връчен на представителя на „Б” ООД – София на датата 5 юни 2009 г., докато касационната жалба на това д-во е постъпила в канцеларията на ВКС на датата 6 юли т.г. Следователно, по аргумент от текста на чл. 60, ал. 6 ГПК, тя е подадена в пределите на законоустановения преклузивен срок по чл. 283 ГПК. По специалната набирателна с/ка на ВКС търговецът-молител в настоящето пр-во е депозирал към датата 9.VІІ.2009 г. сума в размер на 16 334.27 лв. /шестнадесет хиляди триста тридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки. С оглед горните констатации ще следва де се приеме, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на частично обжалваното от „Б” ООД гр. С. осъдително въззивно решение № 91 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.V.2009 г., постановено по в. т. д. № 454/08 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение