Определение № 2681 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2421/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от началник – отдел «Митническо разузнаване и разследване» в Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез старши юрисконсулт В. Димитрова, срещу Определение № 93 от 20.01.2025 г., постановено по канд № 32 по описа на Административен съд - Ямбол (АС - Ямбол) за 2025 г. С обжалваното определение е спряно производството по посоченото дело до приключване на гр. д. № 7814 по описа на Районен съд – Бургас за 2024 г. с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно – постановено е в нарушение на закона, при липса на мотиви и неправилна преценка от страна на съда на относимите факти и обстоятелства от значение на разрешения с него въпрос. Прави се позоваване на Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по тълк. д. № 2 от 2014 г. и на Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено по тълк. д. № 8 от 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, като се поддържа становище за липса на дефинираната в тези решения връзка на преюдициалност между делата. Обръща се внимание, че справката е представена още в хода на въззивното производство пред районния съд и е приобщена по реда на чл. 283 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) към делото без да е оспорвана. Според частния жалбоподател евентуално решение на гражданския съд, с което се установява неистинност на документ, би било без значение, доколкото в производството по НПК действа принципа на непосредственост. Въз основа на изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производството. Ответникът – „Милат Карпет България“ ЕООД оспорва частната жалба в представен по делото отговор. Позовава се на приложимостта на НПК в производството по оспорване на наказателните постановления и на последиците от приложението на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Моли оставяне в сила на обжалваното определение. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен инстанционен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил служебно известния му факт, че „Милат Карпет България“ ЕООД е подало искова молба с вх. № 48385 от 15.11.2024 г. до Районен съд – Бургас, по която било образувано гр. д. № 7814 по описа на този съд за 2024 г., незавършило с краен съдебен акт. Взел предвид, че с нея било поискано да бъде признато за установено, че „Справка за закупените готови и полуготови килими“, приобщена като доказателство по митническо разследване въз основа на протокол от 08.09.2022 г., е неистински документ. Приел, че е налице връзка на преюдициалност на този спор по отношение на спора по делото, висящо пред АС – Ямбол. Мотивирал се, че това е така, тъй като решението по гражданското дело ще има значение за правилното решаване на спора за законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на дружеството. В този смисъл направил извод, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по канд № 32 по описа на АС – Ямбол за 2025 г. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за наличие на основание за спиране на съдебното производство по канд № 32 по описа на АС – Ямбол за 2025 г. по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Несподелима е тезата на съда за наличие на преюдициалност на предявения пред Районен съд – Бургас спор спрямо този, който е сложен на разглеждане в АС – Ямбол. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. от ОСГТК на Върховния касационен съд, което е задължително за съдилищата по предписанието на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Ответникът по частната жалба твърди, че документът - справка е неистински документ и този факт, за който има очакване, че ще бъде установен по делото пред гражданския съд претендира, че е преюдициален за правилното разрешаване на спора пред АС – Ямбол. По чл. 63в (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК. По аргумент от чл. 220 АПК в касационното производство пред АС – Ямбол действа забраната за нови фактически установявания, а именно към установяването на посочения в предходния абзац нов факт са насочени усилията на настоящия ответник по частната жалба чрез предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК пред Районен съд – Бургас. По тази причина решението, което ще бъде постановено по гражданското дело не се намира във връзка на преюдициалност към спора в АС – Ямбол – това дело не съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Освен това по делото не са приобщени доказателства, от които да се установява «разглеждането» на спора пред Районен съд – Бургас, както и неговия предмет, страни и етап на производството. В обжалваното определение е посочено, че на съда било служебно известно предявяването на исковата молба от «Милат Карпет България» ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК без да е посочено кои са страните по спора и на какъв етап е производството. Препис от исковата молба, респективно съдебно удостоверение от гражданския съд за висящото дело не е приобщено. По чл. 155 ГПК не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните, което в казуса е направено едва с обжалваното определение. При извършената от настоящия съдебен състав справка на интернет страницата на Районен съд - Бургас се установи, че с Определение № 726 от 03.02.2025 г., постановено по гр. д. № 7814 по описа на Районен съд – Бургас за 2024 г. съдебното производство по така предявения иск е прекратено като процесуално недопустимо при липса на данни относно влизането в сила на този съдебен акт. От него се установява също така, че с молба от 05.12.2024 г. ответникът по делото бил "конкретизиран" като Агенция "Митници". Наред с това, основателно е оплакването на частния жалбоподател основано на основните принципи по НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение и за непосредственост. Съвсем правилно ответникът по частната жалба сочи в нейния отговор, че в производството по ЗАНН, приложим е НПК. При действието на чл. 14, ал. 2 НПК обаче, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, като съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс (чл. 18 НПК). На тези основни принципи по НПК е непротивопоставима тезата на ответника по частната жалба, аргументи за която черпи от разпоредбата на чл. 297 ГПК. Прочитът й, даден от «Милат Карпет България» ЕООД не държи сметка за установените предели по чл. 298 ГПК и факта, че по делото няма данни относно страните по гражданския спор пред Районен съд - Бургас, респективно за идентитета им с тези в производството пред АС – Ямбол. При това по повод извършената справка на интернет страницата на Районен съд – Бургас, която се спомена по-горе, конкретно от съдържанието на прекратителното определение се установи, че исковата молба е била предявена срещу ТД Митница Бургас, а по-късно конкретизирано, че е срещу Агенция "Митници", които не са страна в производството пред АС – Ямбол. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното с нея съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен с нея, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран. Доколкото силата на пресъдено нещо важи в определени обективни и субективни предели, зачитането й винаги предпоставя наличието на тъждество между предмета и нейните адресати от една страна и преюдициалното правоотношение, от друга страна – така в «Българско гражданско процесуално право», осмо допълнено и преработено издание, издателство Сиела, 2004 г., стр. 378, абзац втори. Позоваването на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗАНН в отговора на частната жалба всъщност не подкрепя тезата на ответника по нея. Тя посочва реда за възобновяване на административнонаказателното производство, като на проверка по реда на тази глава подлежат влезли в сила актове и в този смисъл е неотносима към настоящия случай. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до обратен извод - за наличие на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, който не съвпада със становището на настоящия съдебен състав, обжалваното определение подлежи на отмяна като неправилно, а делото следва да се върне на същия състав на АС - Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение