Определение № 623 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба вх. № 38812 от 31.10.2023 г., подадена от М. О. Т. и О. Г. Т., и двамата от гр. София, чрез пълномощника им адв. Ал. Живков – САК, срещу определение № 8617 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2687/2023 г. от Административен съд София-град, с което е отменено определение на съда за насрочване на делото в открито съдебно заседание; оставена е без разглеждане жалба/иск на О. Т. и М. Т. срещу Център за психично здраве „Проф. Николай Шипковенски“ ЕООД с правно основание чл. 204, ал. 2 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и О. Т. и М. Т. са осъдени да заплатят на Центъра за психично здраве „проф. Николай Шипковенски“ ЕООД /ЦПЗ или Центъра/ сумата 2 640 лева разноски. В „искане“, заведено с вх. № 43032 от 30.11.2023 г. частните жалбоподатели, чрез пълномощника си, правят „уточнение“, а именно, че в частната им жалба /вх. № 38812 от 31.10.2023 г./ e инкорпорирано искане за изменение и допълнение на определение № 8617 от 09.10.2023 г., с правно основание чл. 248 ГПК, в частта за присъдените в полза на ЦПЗ „проф. Николай Шипковенски“ разноски от 2 640 лева, като се възразява, че доказателства за действително направен разход в посочения размер, по представения по делото договор за правна защита и съдействие серия А № 875362, не са представени от ЦПЗ. Иска се отмяна или обезсилване на определението, вкл. в частта за разноските. В отговор вх. № 2717 от 22.01.2024 г. насрещната страна – Център за психично здраве „проф. Николай Шипковенски“ ЕООД /ЦПЗ, или Центъра/, чрез пълномощника си адв. Н. Вълков – САК, излага съображения за недопустимост, поради просрочие, на частната жалба с вх. № 38812/31.10.2023 г. и алтернативно излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноските за това производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Центърът за психично здраве /ЦПЗ/ „проф. Н. Шипковенски“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. Вълков е депозирал частна жалба, заведена с вх. № 2282 от 18.01.2024 г. срещу определение № 334 от 10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2687/2023 г. от Административен съд София - град в частта, с която е изменено Определение № 8617 от 09.10.2023 г. по АД № 2687/2023 г. на АССГ като М. Т. и О. Т. са осъдени да заплатят на ЦПЗ сумата от 1 080 лева разноски по делото и е отхвърлено искането на частния жалбоподател за присъждане на разликата над 1 080 лв. до сумата от 2 640 лв.; отхвърлено е и искането на адв. Ал. Живков да му се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА „за безплатно оказана правна помощ и съдействие“ във връзка с производството по подадената частна жалба срещу определение № 8448 от 04.10.2023 г. М. Т. и О. Т., чрез пълномощника си адв. Ал. Живков също са депозирали частна жалба вх. № 4617 от 05.02.2024 г. /изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 02.02.2024 г./ срещу определение № 334 от 10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2687/2023 г. от Административен съд София-град в частта, с която на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ са присъдени разноски в размер на 1 080 лева, както и в частта, с която е отказано присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА на адв. Ал. Живков за оказаната безплатна правна помощ. В частната жалба се твърди неправилност на съдения акт в тази му част и се иска неговата отмяна, както и присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. В отговор вх. № 12475 от 28.03.2024 г. ЦПЗ, чрез пълномощника си, излага съображения за недопустимост, поради просрочие на частната жалба. Алтернативно поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалбата на М. О. Т. и О. Г. Т., заведена с вх. № 5774 на 10.02.2023 г., впоследствие уточнена с жалба – иск от 20.03.2023 г.; уточнение на жалба – иск от 02.05.2023 г. и уточнение на жалба – иск от 29.05.2023 г., всички те насочени срещу Центъра за психично здраве „проф. Н. Шипковенски“ /ЦПЗ или Центъра/ и Висшия съдебен съвет /ВСС/, с които е предявена претенция за обезвреда на понесени от тях неимуществени и имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администратора на лични данни по приложението на чл. 25а от ЗЗЛД, в размер на 50 000 лева. С определение № 5116 от 15.06.2023 г., постановено по образуваното адм. дело № 2687/2023 г. сезираният съд е оставил без разглеждане жалбата и уточнителните молби за осъждане на ВСС и ЦПЗ солидарно и делото е прекратено в тази част. Със същото определение е разпоредено процесът да продължи с ответник ЦПЗ по иск с правно основание чл. 204, ал. 2 вр. чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от М. и О. Т. за обезщетяване на понесени от тях имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразни действия на Центъра, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД; страните са били конституирани; делото е било насрочено в о.с.з. за 17.10.2023 г. и са им дадени съответните указания със срок за изпълнение. Това определение е било обжалвано в прекратителната му част от М. и О. Т. в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на съобщаването му, като съдът е преценил жалбата вх. № 24636 от 30.06.2023 г. за нередовна, оставил я е без движение с разпореждане от 30.07.2023 г. и е дал указание обжалващите да заплатят дължимата се държавна такса от 30 лв. Това указание не е било изпълнено в срок, поради което с определение № 8448 от 04.10.2023 г. съдът е върнал частната жалба вх. № 24636 от 30.06.2023 г. срещу определение № 5116 от 15.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2687/2023 г. на подателите. Определението е влязло в сила. Междувременно, на 13.07.2023 г., чрез надлежно упълномощения адв. Н. Вълков от САК, в изпълнение на указанията на съда, дадени в определение № 5116 от 15.06.2023 г., ЦПЗ е депозирал писмен отговор на предявените срещу Центъра иск и жалби. Към отговора е приложено пълномощно с дата 12.07.2023 г. На 05.09.2023 г. адв. Вълков е представил по делото Списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, заплатени от упълномощителя в размер на 2 640 лева; договор с № 875362 от 02.08.2023 г. за правна защита и съдействие; фактура № 00427/16.08.2023 г. и платежно нареждане за платен адвокатски хонорар по банков път с дата 03.08.2023 г. на сумата от 2 640 с ДДС, като е отправил претенция същите да бъдат заплатени от жалбоподателите солидарно, пропорционално на отхвърлената част от исканията им. На 12.09. и на 06.10.2023 г. в деловодството на АССГ са депозирани молби от М. Т. и от О. Т., всеки за себе си, с които заявяват, че искат делото да бъде прекратено, „ … тъй като е отпаднала необходимостта да бъде водено“, оттеглят „исковата си молба и жалбите“ и молят да бъдат заличени като страни-жалбоподатели. С определение № 8617 от 06.10.2023 г., постановено на осн. чл. 204, ал. 5 АПК вр. чл. 232 ГПК, съдът е отменил определението, с което делото е било насрочено в о.с.з. на 17.10.2023 г. и е оставил без разглеждане жалба/иск на О. Т. и М. Т. срещу Център за психично здраве „проф. Николай Шипковенски“ ЕООД с правно основание чл. 204, ал. 2 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Със същото определение на осн. чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е осъдил ищците да заплатят на ЦПЗ - ЕООД съдебни разноски в размер на 2 640 лева, като е приел, че искането за присъждането им е своевременно направено от ответната страна и е доказано, както по основание, така и по размер, съгласно приложените от искателя и относими писмени доказателства /чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ/. Съобщението за така изготвения съдебен акт е получено от процесуалния пълномощник на ЦПЗ на 27.10.2023 г. и от страна на адв. Ал. Живков, в качеството му на пълномощник на О. Т. и М. Т. – на 24.10.2023 г. На 28.11.2023 г. адв. Живков, в качеството му на пълномощник на М. и О. Т., е изпратил по пощата до АССГ, заведено в деловодната система на съда с вх. № 43032/30.11.2023 г., „искане за изменение и допълнение на определение № 9407/01.11.2023 г.“ в частта за разноските и „Уточнение и допълнение на частна жалба вх. № 338812 от 31.10.2023 г. против определение № 8617 от 09.10.2023 г.“ с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение и допълнение в частта за разноските. Искането, формулирано в първата част на искането - за изменение и допълнение на определение № 9407/01.11.2023 г. като на адв. Ал. Живков се присъдят разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът е приел за неоснователно, тъй като производство по обжалване на определение № 8448 от 04.10.2023 г. не се е развило, частната жалба е оставена без движение, препис от нея не е изпращан на адв. Живков, респ. той не е депозирал отговор, частната жалба е била оттеглена в срока за изпълнение на указания на съда от подателя й и производството по нея е прекратено. В такава хипотеза разноски на ответната страна не се дължат. Заявеното искане за изменение и допълнение на определение № 8617 от 09.10.2023 г. в частта за разноските съдът е приел за допустимо и основателна и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК се е произнесъл с определение № 334 от 10.01.2024 г. като: 1. е изменил определение № 8617 от 09.10.2023 г. в частта за разноските като е осъдил М. и О. Т. да заплатят на ЦПЗ сумата от 1 080 лв. разноски по делото, от които 900 лв. адвокатско възнаграждение и 180 лв. ДДС; 2. отхвърлил е искането на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, чрез пълномощник адв. Н. Вълков за присъждане на разликата над 1 080 лв. до претендираните 2 640 лв. и 3. е отхвърлил претенцията на адв. Живков за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. За да постанови този резултат е приел, че производството, развило се по жалба и иск на М. и О. Т., е административно по своя характер, тъй като се иска установяване на незаконосъобразни действия от страна на администратора на лични данни – ЦПЗ, вследствие на които ищците са претърпели имуществени и неимуществени вреди, за които търсят обезвреда. Въз основа на представените от процесуалния представител на ответника писмени доказателства съдът е приел, че на адв. Вълков реално е била заплатена сумата от 2 640 лева за правна защита и съдействие по делото, но с оглед на конкретно извършената от защитника работа по делото, изразяваща се в подаване на отговор на жалбата, дължимото възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/2004 г., като към него се прибави ДДС, тъй като защитникът е регистриран по ЗДДС, или общо дължимата от ищците сума за разноски е 1 080 лв. /900 лв. адвокатско възнаграждение и 180 лв. ДДС/. На 05.02.2024 г. адв. Живков е направил искане с правно основание чл. 248, ал. 1 и чл. 78, ал. 5 ГПК /вх. № 9618/ за изменение на определение № 334 от 10.01.2024 г. в частта за разноските, като му се присъдят такива по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. за оказаната безплатна правна помощ, което е оставено без разглеждане с определение № 3225 от 26.03.2024 г., като недопустимо. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира частната жалба вх. № 38812 от 31.10.2023 г., подадена от адв. Ал. Живков в качеството му на пълномощник на М. Т. и О. Т. за изцяло недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Исканията на частните жалбоподатели са били разгледани и по тези искания първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 334 от 10.01.2024 г. Частните жалби срещу определение № 334 от 10.01.2024 г. са неоснователни. Основният спорен между страните въпрос е въпросът за отговорността за разноските в неразвилото се съдебно производство пред първоинстанционния съд, определено като такова по реда на чл. 204, ал. 2 вр. чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ / с определение № 5116 от 15.06.2024 г./. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност. Това е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски във връзка с неоснователно предизвикан правен спор. При оттегляне на иска, каквато е хипотезата в настоящия процес, отговорността за разноски се понася от ищеца. В случая ищците са предизвикали правния спор предявявайки иск срещу ЦПЗ, но са подали нередовна искова молба, която с актове на решаващия съд е оставена без движение до изпълнение на указанията за отстраняване на нередовността. Тези указания не са били изпълнени, а искът е бил оттеглен по изричната воля на М. и О. Т., изразена писмено преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, но след изпращане на съдебните книжа на ответната страна и депозиране на отговор от пълномощника й. За да изготви отговор по исковата молба и с оглед на бъдещо процесуално представителство ЦПЗ е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. Н. Вълков / № 875362/, приложен на л. 126 от АД № 2687/2023 г. по описа на АССГ, на когото е заплатена и сумата от 2 640 лева /2200 лв. възнаграждение и 440 лв. ДДС/, съгласно приложените на л. 127 и л. 128 фактура № 427 / 02.08.2023 г. и авизо от 03.08.2023 г. на Уни Кредит Булбанк. Тези доказателства не са оспорени по съответния ред и следва да бъдат приети като доказателства за плащане на посочената в тях сума от 2 640 лв. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът … прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая обосновано в обжалваното определение съдът от първата инстанция е приел, че производството е административно, тъй като поради оттегляне на иска не се е развило по същество по искането за установяване на незаконосъобразност на действия/бездействия на ответника във връзка със ЗЗЛД, нито в исково. Затова по въпроса за дължимостта на разноските съдът следва да приложи не разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, както е процедирал при произнасянето на определение № 8617/09.10.2023 г., а тази на чл. 143, ал. 4 АПК, както е постъпил при произнасяне на обжалваното определение № 334/10.01.2024 г. С оглед на горното в хипотеза като настоящата – жалбата и искът са оттеглени от жалбоподателите/ищци, ответникът има право на направените по производството разноски, вкл. и на заплатеното на процесуалния представител адвокатско възнаграждение. С оглед на извършената от адв. Вълков работа и действителната фактическа и правна сложност на делото съдът обосновано е преценил, че претендираната от защитата сума, представляваща заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, е прекомерно завишена и я е редуцирал до минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният административен съд, пето отделение