Определение № 2841 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 895/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на главно встъпилото лице “НЮ Л.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 21/16.01.2025 г. по в.гр.д. № 322/2024 г. по описа на Апелативен съд - Б., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските – присъденото на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство. С частната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Изразява се несъгласие с мотивите на апелативния съд, че за да присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът единствено дължи проверка дали адвокатът е предоставил безплатно правна защита и съдействие по съгласие с упълномощилата го страна, като въпросът за отпадането на основанията за предоставянето й е ирелевантен. Поддържа се тезата, че с изплащане на ищците на сумата от 42 000 лева въз основа на първоинстанционното решение е настъпила промяна в обстоятелствата, която е следвало да бъде взета предвид от съда. Подчертава се също, че представените от ищците договори за правна защита и съдействие не съдържат яснота относно действителната воля на страните досежно размера и определянето на адвокатския хонорар. Заявява се и оплакване за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ във въззивното производство. Насрещната страна адв. Р. М. – процесуален представител на Р. Й. К., Й. Й. А., Т. Й. К., М. Д. Й., Г. Д. Г., М. Е. К. и Т. К. КЕБОВА, оспорва подадената частна жалба като неоснователна. От ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], не е подаден отговор. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид заявените доводи и провери данните по делото, намира следното: С разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълк. дело № 3/2025 г. е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданската и търговска колегия въпросът: “Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?”. С оглед предметния обхват на настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и предвид изложените от частния жалбоподател доводи, поставеният въпрос по тълкувателното дело се явява обуславящ за изхода му, което налага спирането му до постановяване на тълкувателен акт. Определението за спиране на делото в горепосочената хипотеза не подлежи на обжалване, съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение от 07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,