Определение № 13406 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. К. П., гр.Варна срещу Определение № 10860 от 23.10.2024г., постановено по адм.дело № 1569 по описа за 2024 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ, обективиран в писмо рег. № МД-Т23009768ВН/13.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, като недопустима и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Оспорва изводите на съда, че не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Моли настоящия съд да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. К. П. срещу отказ, обективиран в писмо рег. № МД-Т23009768ВН/13.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна. С обжалваното определение, Административен съд - Варна е приел, че жалбата е процесуално недопустима, като е изложил следните мотиви: С измененията на ЗМДТ в ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г. са отпаднали задълженията на приобретателите да подават декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права. В процесния случай жалбоподателят П. К. П. е подал такава декларация, без да е задължено лице и без наличие на правно основание. При това положение, не е налице и задължение на административния орган за произнасяне по така подадената декларация. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че тези данъчни съобщения, с които собственикът на имот се уведомява за формираните размери на задълженията за местни данъци и такси, имат уведомителен характер и не подлежат на обжалване. Задълженията по тях подлежат на установяване с акт по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Така издаденият акт за установяване на задължение по декларация е актът, с който се определя конкретният размер на данъка и таксите за услугите по чл. 62 от ЗМДТ за съответния имот. От изложеното е направен извод, че след като не е налице задължение на административния орган да се произнесе с административен акт в конкретния случай, то не би могло да се формира мълчалив отказ. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебното производство съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е правилно. В случая, няма спор, че П. К. П. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 5305031833/13.09.2023г., с която е декларирал на основание владение по давност имот с идентификатор 10135.2623.1108, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, с.д. „Горна Трака“, местност „Коджа тепе“. С писмо рег. № МД-Т23009768ВН/13.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“, П. К. П. е уведомен, че подадената декларация ще бъде оставена без последствия с мотиви, че за имота е подадена декларация от лице, което се индивидуализира като собственик и е налице активна данъчна партида. Настоящата инстанция споделя мотивите на АС – Варна, че П. К. П. е подал декларация по чл.14 от ЗДМТ без да е задължено лице и без наличие на правно основание. Съгласно чл.14, ал.3 (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. Раздел III озаглавен „Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин“ в чл.44, ал.3 от ЗМДТ регламентира дължимост на данък при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност. Правилно съдът е приел, че след като П. К. П. е подал декларация по чл.14 от ЗДМТ без да е задължено лице и без наличие на правно основание, то за административния орган не е възникнало задължение за произнасяне по така подадената декларация, включително „за обработка на декларацията“ и отказа, обективиран в писмо рег. № МД-Т23009768ВН/13.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ за оставяне без последствия подадената декларация не е годен за обжалване административен акт. Неоснователни са доводите в частната жалба, че по този начин се препятства издаването на констативен акт по обстоятелствена проверка. Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК, когато собственикът на имот няма документ за собственост, какъвто не е спорно, че е настоящият случай той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. В случай, че собственикът не разполага с такива доказателства или ако те са недостатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот по арг. от чл. 587, ал. 2 от ГПК. В нотариалното производство от значение е удостоверяването от страна на общината, в чийто район се намира имотът, за който се провежда производството, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска собственост, ако - да, какъв е видът на собствеността - публична или частна. В случая, обаче административният орган не е бил сезиран с представяне на молба - декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 ГПК или удостоверение от нотариус, нито с искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота, а единствено е подадена декларация по чл.14 от ЗДМТ от лице, което не е задължено да подава такава декларация и няма правно основание за подаването и. Ето защо крайния извод на съда, че по тази декларация не се дължи административна услуга и няма годен за обжалване административен акт, се споделя от настоящата инстанция. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебното производство съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Като е приел, че оспорването е процесуално недопустимо, Административен съд – Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,