Определение № 59 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 182/2014 г.

Производството е по чл. 307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. „ К. 13 – Ц. Ц. „, за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.5 пр. първо ГПК, влязло в сила решение № 739 / 26.02.2013 год. по т.д.№ 8175 / 2012 год. на Варненски районен съд, с което е осъден по предявени от ищците - Б. и И. по О. при Б. - искове с правни основания чл.232 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД. Твърди, че е нередовно призоваван в съдебното производство, от неточен адрес по седалище и като адрес на управление, с неточно посочване името му - като Ц., а не Ц. Ц., както и че въпреки известност за същите, ищците не са посочили и съответно не е бил призоваван по телефон, чрез електронна поща, както и на адреса му за кореспонденция / вписан като адрес за кореспонденция с НАП в търговския регистър /. Ответните страни - Б. и И. по О. при Б. - оспорват молбата за отмяна като недопустима, считайки че срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК тече от прилагане разпоредбата на чл. 50 ал.4 ГПК от съда, за връчване на постановеното срещу молителя съдебно решение, алтернативно, че тече от датата на прилагане чл.50 ал.4 ГПК от съдебния изпълнител, за връчване призовката за доброволно изпълнение по адреса на длъжника, а не от извършеното по преценка на съдебния изпълнител и за нуждите на описа на вещта уведомяване по местонахождението на имота - обект на принудително изпълнение. За да се произнесе по допускане молбата за отмяна до разглеждане в открито съдебно заседание, настоящият състав съобрази следното: Молителят твърди уведомяване с призовка за доброволно изпълнение, връчена му на адрес, различен от този по седалището и като адрес на управление на търговеца, получена лично на 16.07.2013 год., спрямо която дата срокът по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК се явява спазен. Липсват доказателства за изпратена призовка за доброволно изпълнение по седалището и на адреса на управление на ЕТ „ К. 13 – Ц. Ц. „, но и да би била налице, при твърдяното от ответните страни приложение на чл. 50 ал.4 вр. с чл.428 ГПК и от съдебния изпълнител, последното не би имало значение / аналогично и приложението на чл.50 ал.4 ГПК по отношение уведомяване молителя за съдебното решение / .За нуждите на настоящото производство следва да бъде съобразено действителното, а не резултат от приложение фикцията на чл.50 ал.4 ГПК, узнаване на атакувания чрез отмяна акт, тъй като именно неправилното й приложение в съдебното производство страната визира като основание за молбата си по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. В противен случай би се стигнало до порочен кръг и осуетяване упражняване правото на страната, основано на чл.303 ГПК. Предвид надлежна процесуална легитимация на молителя и спазен срок по чл. 305 ал.1 т. 5 ГПК, както и като намира спазени изискванията на чл. 260 – 261 ГПК вр. с чл. 306 ал.1 ГПК и разменени преписи, съгласно чл. 306 ал.3 ГПК, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение