Решение № 141 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2008 г.

Решение № 141 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 447 от 28.03.2008 г., постановено по адм. д. № 986 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен в едната част, а в другата e изменен ревизионен акт № 2560772 от 16.03.2007 г. на ТД на НАП - гр. Търговище. Касаторът поддържа в жалбата до Върховния административен съд, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Пламен Русев Пантелеймонов, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменен ревизионен акт № 2560772 от 16.03.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 267 от 11.05.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" за гр. Варна, в частта, с която на Пламен Пантелеймонов от гр. Попово по реда на чл. 122 ДОПК е определена данъчна основа за облагане по чл. 15 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 и 2005 г., съответно определен е данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2001 г. в размер на 620, 64 лв. и са начислени лихви в размер на 386,66 лв., и за 2005 г. - данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 488, 40 лв. и лихви 53, 95 лв., а в останалата част актът е изменен, като са определени данъчна основа за облагане по чл. 21 ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 253, 50 лв. и данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 0 (нула) лв. ; за 2003 г. - данъчна основа в размер на 223, 50 лв. и данък 0 (нула) лв., и за 2004 г. - данъчна основа в размер на 86, 60 лв. и данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 0 (нула) лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че по отношение на ревизираните периоди 2001 и 2005 г. няма доказателства жалбоподателят да е реализирал приходи от сключени с "Тандем Попово" ООД договори за доставка на живи животни и за тези периоди не е налице използваното от ревизията основание по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, което основание изисква да не е подавана декларация, когато задължението се определя по декларация. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК може да се приложи само в случаите, в които лицето е длъжно да подаде ГДД за доходите си през съответната година, т. е. в случаите, когато е реализирало облагаеми по реда на ЗОДФЛ (отм.) доходи. Съдът е приел също така, че не е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като в хода на ревизията е било безспорно установено, че лицето е извършвало дейност като ЕТ до края на 1999 г., а за ревизирания период за него не е съществувало задължение като физическо лице да води счетоводна отчетност - чл. 4, ал. 3 вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗСч. По отношение на ревизираните периоди 2002, 2003 и 2004 г. съдът е приел, че за тези периоди жалбоподателят Пантелеймонов е реализирал доходи от продажбата на живи животни и за тези доходи, които са били облагаеми, той не е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), поради което правилно за тях органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 4 ДОПК, и е преминал към определяне на данъчната основа за тези доходи по особения ред, но в противоречие с материалния закон данъчната основата за облагане е определена по реда на чл. 15, ал. 1 ЗОДФЛ. Неправилното определяне на данъчната основа по този ред е довело и до неправилно определяне на размера на дължимия данък, въпреки че последният и в двата случаи се определя по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Предвид това и задължението на съда служебно да определи основанието, вида и размера на дължимия данък данъчната основа е преизчислена от съда съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ, като е формирана данъчна основа по реда на глава втора от ЗКПО, като са взети предвид както получените приходи от продажбата на животните, така и разходите за изкупуването им по години, и е определена данъчна основа за тези периоди като приход от търговската дейност на задълженото лице, както следва: за 2002 г. - в размер на 253, 50 лв. ; за 2003 г. - 223, 50 лв., и за 2004 г. - 86, 60 лева. При така определената основа и съобразявайки необлагаемия минимум и таблицата за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), дължимият данък се явява в размер на 0 (нула) лева. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и в подробни и аргументирани мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, е изложил фактическите и правните съображения за незаконосъобразността на обжалвания пред него РА. Като е обсъдил последователно представените по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на правилно тълкуване на приложимите правни норми, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че за ревизираните периоди 2001 и 2005 г. не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 4 ДОПК, за да се премине към възможността органът по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него данъчна основа. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената законова презумпция е оборима, като доказателствената тежест за това се носи от задълженото лице, което трябва да опровергае при условията на пълно и насрещно доказване фактическите констатации в акта, доколкото основанията за извършване на ревизия при особени случаи са доказани от ревизиращите органи. В случая органът по приходите, за да премине към ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 от ДОПК, е приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, т. е. : т. 1 - лицето не е подало декларация, когато задължението се определя по декларация, и т. 4 - когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основанията за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Анализирайки всички относими към случая доказателства и доводите и възраженията на страните по делото, съдът правилно е посочил, че тези основания не са били налице. За тези периоди няма данни лицето Пламен Пантелеймонов да е реализирало доходи от продажба на живи животни или някакви други доходи, които да са налагали то да подава ГДД съгласно действащия ЗОДФЛ, нито пък за него като физическо лице е съществувало задължението да води някаква счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. Само при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-7 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК законът дава възможност на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа, като за целта основанията следва да са безспорно доказани, а в случая това не е така. Затова всички изложени в касационната жалба доводи на органите по приходите за правилното определяне на данъчната основа в тази част и за необоснованост на изводите на съда не намират законово основание. Неоснователни са и доводите на касатора, касаещи изменения РА за периодите 2002, 2003 и 2004 година. Анализирайки доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че за тези периоди ревизираното лице е следвало да подаде ГДД, тъй като е реализирало приходи от продажба на животни по сключени договори за изкупуване на животни между него и ООД "Тандем Попово". След като купувачът по сделката е търговско дружество и са извършвани търговски сделки, то и за ревизирания субект следва да се приеме, че е действал като търговец - предвид разпоредбите на чл. 1 и 287 от ТЗ, поради което съдът правилно е приел, че данъчната основа е следвало да се определи от органа по приходите не по реда на чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.), а по реда на чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ. Това е така, тъй като, както е посочил и съдът, ДОПК дава възможност на органа по приходите сам да определи данъчната основа, но това право се отнася само до размера на данъчната основа, а правилата за определянето й следва да се съобразят както с относимите критерии по чл. 122, ал. 2 ДОПК, така и с приложимите материални данъчни закони - в случая с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ. Съгласно тази разпоредба физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, формират данъчната основа за доходите по реда на глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане. Съобразявайки така цитираната разпоредба и предвид задължението си сам да определи вида и размера на дължимия данък (чл. 160, ал. 2 ДОПК), съдът е определил данъчната основа по този ред, отчитайки приходите и разходите по изкупуването на животните, като с оглед таблицата по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и съобразно необлагаемия минимум е определил размера на дължимия данък. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд и в тази част са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,