Определение № 287 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11798/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Областен управител София против определение № 33464 от 14.10.2025г. ,постановено по адм.д .№ 8811 по описа за 2025г. на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град в производството по чл. 176а АПК е отхвърлил молбата на частния жалбоподател за изменение на определение № 28285 от 27.08.2025г. в частта за разноските, като е приел, че не са налице основания за това. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. С определение № 28285 от 27.08.2025г, постановено по настоящото дело АССГ е оставил без разглеждане жалбата на М. К. Т. против мълчалив отказ на областен управител на област София по заявление № АО23-5086 от 08.07.2025г. за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за [ПИ]. Исканата услуга е направено в хода на започналото съдебно оспорване и образуване на делото. Правилно съдът е приел, че е налице оттегляне на административния акт – мълчалив отказ ,доколкото е осъществена хипотезата на чл. 156,ал.1, предл. последно от АПК, при която съгласно чл. 143, ал.2 АПК се дължат разноски на оспорващия. Правилна е преценката на административния съд за липса на основание за присъждане на разноски под минималния размер съобразно Наредба №1/2004г. Липсата на законови критерии за определяне на сложността на делото за целите на присъждането на разноски по него, липсата на инициатива от страна на органа да сключи споразумение със заявителя както по основния административноправен въпрос, така и по разноските, сочи, че разноските са определени правилно от административния съд. Определението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд