Определение № 404 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 239/2026 г.

Производството е по чл.309, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Прима СД“ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 85/15.01.2024 г. по т.д. № 467/2023г. на СГС и решение № 740/19.12.2024 г. по в.т.д. № 410/2024 г. на САС за прекратяване на осн. чл.517, ал.4 ТЗ на „Прима СД“ЕООД. С молба по чл.309, ал.1 ГПК молителят иска спиране изпълнението на горепосочените влезли в сила съдебни решения. Съставът на ВКС намира следното: Спирането по чл. 309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение по чл.404, т.1 ГПК на влязлото в сила осъдително решение, докато делото по чл.303 и сл. ГПК е висящо за разглеждане пред ВКС, когато молителят смята, че молбата му за отмяна е основателна. Посочените решения на СГС и САС не са осъдителни, а са постановени по конститутивен иск и не подлежат на принудително изпълнение. Не може да бъде спирано изпълнението на решение по конститутивен иск, тъй като този вид решения не се ползват с изпълнителна сила и не подлежат на принудително изпълнение. Предвид изложеното, с оглед липса на предпоставка по чл.309, ал.1 вр.чл.282, ал.2 ГПК молбата за спиране следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд