Определение № 3473 от 02.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5203/23.08.2024 г. на община Ковачевци, представлявана от кмета В. С., чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение № 172/21.04.2024 г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че общината е пасивно легитимирана по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска по отношение на нея да се установи, че едно трето лице е собственик на земеделски имот по §4 ЗСПЗЗ, при условие че не е издаден акт за общинска собственост за същия имот и е налице висяща реституционна претенция; 2. Започва ли да тече придобивна давност по чл. 69 ЗС в полза на трето лице по отношение на земеделски имот по §4 ДР на ЗСПЗЗ, по отношение на който е налице висящо реституционно производство, което не е приключило; 3. Допуска ли законът, когато община е конституирана като ответник по установителен иск, с който се иска да бъде признато по отношение на нея, че определен имот по §4 ЗСПЗЗ с незавършена реституционна процедура е частна собственост, придобита по давностно владение, тя да упражнява възражение, че давността не е започнала да тече поради незавършеност на реституционната процедура; 4. Допустимо ли е възражението, че придобивната давност по отношение на земеделски имот по § 4 ЗСПЗЗ не е започнала да тече поради незавършеност на реституционната процедура, да се отправя до края на съдебното производство; 5. Следва ли съдът да следи служебно по чл. 7 ГПК и да прилага като правопрепятстващ и правоизключващ факт за започване на срока по чл. 69 ЗС по отношение на земеделски имот по § 4 ЗСПЗЗ известното му обстоятелство, че за този имот е налице висяща реституционна процедура, която не е приключила; 6. Задължава ли законът съда по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от трето лице срещу община, с който се иска да се признае по отношение на нея определен земеделски имот с открита, но незавършена реституционна процедура за придобит по давност от трето лице, да конституира като страни в процеса лицата с реституционни претенции, когато тяхната самоличност е известна. Ответникът по касация Т. И. Й., [населено място], чрез адвокат Е. Й., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на разноски за защита пред касационната инстанция, осъществена безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №248 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 870/2022 г. на Районен съд – Радомир, с което е признато за установено по предявения от Т. И. Й. срещу община Ковачевци иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата е собственик на поземлен имот с пл. № * от кадастрален район 52 от КП на местността „Ц.“ в землището на [населено място], [община], с площ от около 1000 кв. м, при граници (съседи): имот с пл. № * - собственост на Е. Г., имот с пл. № * - собственост на Т. Й., път и гора. Въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на ответната община за липса на пасивна процесуална легитимация. Приел е, че въпросът е разрешен с влязло в сила определение № 934/30.12.2022 г. по в.ч.гр.д. №665/2022 г. на Окръжен съд-Перник. За установено е счел, че с договор за покупко-продажба от 2011 г. М. А. П. - М. е продала на ищцата Т. Д. недвижим имот, придобит на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и по давностно владение, находящ се в землището на [населено място], общ. К., обл. П., представляващ поземлен имот с пл. № 7 - бивша земя за земеделско ползване от кадастрален район 52 по плана на м. „Ц.“ в землището на [населено място], с площ от 600 кв. м, ведно с находящата се в имота, построена без строителни книжа, но търпима съгласно изискванията на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м. С писмо от 02.12.2021 г. на община Ковачевци ищцата е уведомена, че за имот пл. № 6 има заявени реституционни претенции. С последващо писмо община Ковачевци е уведомила Й., че имот пл. № * се води на наследници на Н. Ц. Т., който не е деклариран от тях, поради което е невъзможно да бъде издадена данъчна оценка. Установено е още, че в подадените реституционни преписки, по които е компетентен да се произнесе областният управител на област П., не се намират такива, касаещи процесния имот пл. № 6. В регистрите на земеделските земи и гори имот с пл. № 6, с площ около 1000 кв.м. в местността „Ц.“, не съществува. В заключението на оценителната експертиза е посочено, че пазарната стойност на процесния поземлен имот е 8762 лева. Приета е и техническа експертиза, от която е установено, че с решение № 2/20.10.1992 г. на ПК - Ковачевци е признато правото на собственост на наследниците на Н. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 1,400 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Л.“. Имотът е идентифициран като бивш имот пл. № * от правоспособното лице, изпълнител на дейностите по изработване на ПНИ за м. „Ц.. Вещото лице е разяснило, че процесният поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ е образуван от бивш имот с пл. № * по помощния план, но от възстановените имоти на наследниците на Н. Т. няма идентичен с процесния. В регистъра на имотите от ПНИ спорният терен е вписан като частна собственост. Събрани са свидетелски показания от А. Н.-В. и П. В., които сочат, че процесният имот е съседен на притежавания от ищцата имот пл. № *, почистван е от съпруга на ищцата, в него са съхранявани строителни материални, а от 2011 г. е заграден, като достъпът се осъществява през поставена врата. При тези фактически данни, съдът е приел, че правилно първоинстанционният съд не е разгледал възражението на община Ковачевци, че давност в полза на ищцата не е текла. С решението на ПК-Ковачевци е признато правото на собственост върху процесния имот в полза на наследниците на Н. Т., но то не е възстановено. Процедурата по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността не е приключила. Направен е извод, че правен интерес от поддържане на възражение в този смисъл имат само наследниците на Т., защото в тяхна полза евентуално би бил реституиран процесният имот, съответно поддържането му от ответника по настоящия иск с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК е недопустимо. Въззивният съд е възприел фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК относно осъщественото владение от страна на ищцата върху процесния имот в продължение на повече от 10 години, поради което искът е счетен за основателен. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалването следва да се допусне за проверка на така възприетото от въззивния съд, че макар и материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения положителен установителен иск, ответникът община Ковачевци не може да релевира защитно възражение, че давност в полза на ищеца не е текла, поради липса на правен интерес. Такова право тя няма с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, а от поддържане на възражение в този смисъл интерес имат само наследниците на третото лице, защото в тяхна полза евентуално би бил реституиран процесният имот. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. По поставените в изложението въпроси съдът ще изложи мотиви в решението. На касатора следва да се укаже да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 175,24 лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.