Решение № 604 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2009 г.

Решение № 604 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1150 от 22.10.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение № 41, постановено на 04.06.2009 г. по в. гр. дело № 50/2009 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 499 от 03.02.2009 г. по гр. дело № 1395/2008 г. на Силистренския районен съд за допускане делба между П. С. П. с ЕГН xxxxxxxxxx и С. П. П. с ЕГН xxxxxxxxxx на следния недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. С., ул. "Д." № 22, ет. 8, ап. 44, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 59.27 кв. м., при съседи на апартамента: ап. 43, ап. 50 и ап. 45, заедно с избено помещение № 44 с площ от 3.30 кв. м., заедно с 1.27% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по кадастралната карта на гр. С. е с № 66425.500.3071.2.44, при съседи: на същия етаж 66425.500.3071.2.44-045, 043; под обекта 66425.500.3071.2.44-038; над обекта 66425.500.3071.2.44-050, при квоти: 133 708/224 856 идеални части за С. П. П. и 91 148/224 856 идеални части за П. С. П. Недоволен от въззивното решение е касаторът С. П. П. от гр. С., представлявана от адвокат С. М. Н. от Силистренската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - чл. 127, ал. 2, чл. 131, ал. 2 и чл. 147 ГПК с оглед представянето на договор за заем от 15.09.1994 г. преди приключване на съдебното дирене и несъобразяване на свидетелски показания. Ответникът по касация П. С. П. от гр. С., представляван от адвокат И. Р. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор със становище за неоснователност. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен за сумата 224 856 лева, от които 157 000 лева заемни средства от Д. и по силата на договора отговорността е солидарна съгласно чл. 25, ал. 2 СК, при което 42 563 лева са лични средства, а за останалите липсват доказателства за извънсемеен произход, а са спестени пари от семейството или пари от влоговата книжка на съпругата /съобразено е и пълномощното, дадено на съпругата от 24.08.1994 г./. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Искането за делба е подадено от бившия съпруг до Силистренския районен съд с вх. № 2521 на 12.09.2008 г., т. е. при действието на ГПК от 2007 г., поради което е приложим редът по глава 29-та - чл. 341 и сл. ГПК относно делбата, който ред е аналогичен с този по отменения ГПК от 1952 г. Към исковата молба са представени доказателства по опис с оглед поддържаната теза, че страните като бивши съпрузи имат равни права в делбения процесен имот, както изисква чл. 127, ал. 2 ГПК. Ответницата /касатор/ не е упражнила правото си да подаде писмен отговор както предвижда чл. 131, ал. 1 ГПК, а в първото съдебно заседание, състояло се на 22.10.2008 г. е оспорено искането за делба с възражението, че недвижимият имот е лична собственост, придобит е с нейни лични средства, за което са поискани и доказателства /свидетели/. В същото съдебно заседание е приет и договора за заем от 15.09.1994 г., представен от ищеца. С оглед процесуалното поведение на страната по спора е следвало да се приложат последиците от неподаването на отговор както предвижда чл. 133 ГПК - когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор /както е в случая/, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да упражни това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито обстоятелства не са твърдяни и установени по делото. При това положение ответникът не може да се позовава на разпоредбата на чл. 147 ГПК тъй като при липса и на касационна жалба от ищеца въззивното решение е максимално благоприятно за нея. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение на основание чл. 293, ал. 1 ГПК