Решение № 12870 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2011 г.

Решение № 12870 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Невян Костов, в качеството му на процесуален представител на Ибрям Салим Мехмедали, управител на "Левчо ойл" ООД, срещу решение № 2640 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 2766 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1001042 от 11.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 496 от 15.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на извършена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.04.2007 г. - 28.02.2010 г. и на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г., като с него са определени задължения за данък върху добавена стойност и за корпоративен данък. При административното обжалване е допуснато изменение на размера на задълженията, поради допусната очевидна фактическа грешка при определянето на данъчната основа за облагане, като той възлиза на 95 029.39 лв. данък добавена стойност и 19 136.69 лв. лихва за забава, и корпоративен данък от 21 034.90 лв. и 4 954.51 лв. лихва за забава. Задължението за ДДС е за различни данъчни периоди от общия ревизиран период по прилагането на ЗДДС, а задължението за корпоративен данък е за отчетните 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатиране на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, съответно данъчната основа е формирана при съобразяване с изискванията по ал. 2 от цитираната разпоредба. Ревизираното дружество е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че ревизията ще се осъществява по специалния ред затова, като на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК са представени декларация и писмени доказателства по повод ИПДПОЗЛ от 8.03.2010 г. Направени са ИПДПОЗЛ от 5.02.2010 г. и от 1.03.2010 г. Съставени са два протокола за извършени проверки в двата обекта на дружеството - бензиностанции в гр. Исперих и в с. Лудогорци, като в резултат на инвентаризацията осъществена в тях е направена констатация относно налични и липсващи количества гориво - бензин, дизелово гориво и пропан-бутан. Отчитани са приходи от продажби на горива, включително и от продажби на дребно през проточните устройства и на едро по банков път, за които не е издавана фискален бон от ЕКФП. Допуснати са неточности при отчитането на горивата по количество и стойност, както и завишаване на тези показатели при един вид гориво за сметка на друг. Ревизираният субект не е представил и искани писмени доказателства по повод на това обстоятелство, като аналитичен дневник на сметка "стоки", сравнителна ведомост и пр. Направена е съпоставка на счетоводните записвания и установеното при проверките, като е налице закупена, но липсваща стока или такава, за която няма издаден счетоводен документ. По този начин от фактическа страна е установено това по т. 2 и това по т. 4 от нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да бъде осъществена ревизията по особения ред. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдено възражението относно нищожността на обжалвания РА. Касационната жалба съдържа отново такова оспорване. Същото е неоснователно. Съдът е съобразил представените доказателства относно възлагането на ревизията, относно определяне на компетентния орган за издаване на акта, като конкретно е съобразена извършената структурна реформа в НАП и длъжността на лицето, което го е издал. По повод възражението, че съдът не е отчел правилно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и конкрето съставянето на посочените протоколи за проверки, то същото е неоснователно. В мотивите си съдът подробно е обсъдил съставянето на двата протокола, съдържанието им, като е коментирана и разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ЗСч, в която се съдържа легално определение за понятието инвентаризация. В него е прието, че се допуска и се извършва фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието. При изготвянето им е присъствал и управителят на ревизираното дружество, като те са подписани без възражение. Извършеното замерване е послужило като основание за констатиране на липсите на посочените горива, като са съобразени счетоводните записвания на същото. По делото не е ангажира счетоводна експертиза, като до разпит са допуснати двама свидетели, работници при ревизираното дружество, относно установяване начина на извършване замерването на количествата горива. От фактическа страна това е и основният спорен момент, като по делото е установено как е осъществено това замерване. Твърдението, че такова е направено в нарушение на БДС не се явява доказано, като доказателствената тежест е в лицето на оспорващия. Не са ангажирани доказателства и относно начина на формиране стойността на липсващото гориво, респективно и относно твърдението за неправилно формираното по размер задължение за лихва върху данъчните задължения определени с ревизионния акт. В диспозитива на решението неправилно е посочен размерът на задължението за лихва по повод задължението за ДДС, като неправилно е посочена цифрата "6" пред него, която се явява излишна и неправилно изписана. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на страните. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение